Наръчник за първоначално обучение на членове на КУТ и ГУТ

Към съдържаниетоКъм Тема 2: Фирмена политика

Тема № 1
Държавна политика, нормативна уредба и управление на дейността за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в национален мащаб

Съдържание

1. Държавна политика2. Нормативна уредба3. Управление на дейността4. Допълнителна информация

1. Държавна политика

Работниците и служителите имат право на здравословни и безопасни условия на труд, на минимално трудово възнаграждение и на заплащане, съответстващо на извършената работа, както и на почивка и отпуск, при условия и по ред, определени със закон.
(Конституция на Република България, чл. 48, ал. 5)

Здравословните и безопасни условия на труд са едно от основните човешки права, прокламирани във Всеобщата декларация за правата на човека, приета от Общото събрание на ООН с резолюция от 10 декември 1948 г.

Член 1 на декларацията гласи: "Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права. Те са надарени с разум и съвест и следва да се отнасят помежду си в дух на братство." Първото изречение на този член е съдържанието на чл. 6, ал, 1 от Конституцията на Р. България.

В чл. 23, т. 1 на декларацията е записано, че "всеки човек има право на труд, на свободен избор на работа, на справедливи и благоприятни условия на труда, както и на закрила при безработица".

Друг нормативен акт с не по-малко важно значение за формиране на държавната политика на нашата страна по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, е Европейската социална харта, ревизирана през 1996 г. и подписана от страните-членки, включително и от България.

Член 3 в нея е озаглавен "Право на безопасни и здравословни условия на труд". В него са изброени 4 задължения, които страните-членки трябва да реализират в своите държави чрез консултации с организациите на работодателите, на работниците и служителите:

"1. Да определят, приложат и периодично преразглеждат обща национална политика относно безопасността и хигиената на труда.
2. Да издават правила за здравословни и безопасни условия на труд.
3. Да установят провеждането на тези правила чрез мерки за надзор.
4. Да насърчават прогресивното развитие на служби по трудова медицина за всички работници."

Член 22 на социалната харта регламентира осигуряване правото на работниците и служителите да участват в определянето и подобряването на условията на труд и на работната среда в предприятието.

Трябва да се има предвид още, че съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България "международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат".

Държавната политика в областта на безопасността и здравето при работа е съобразена с Европейската стратегия за безопасност и здраве при работа, която поставя акцент върху насърчаване към осигуряване на “благосъстояние при работа” и Глобалната стратегия на Международната организация на труда, която поставя знака на равенство между достойния труд и безопасния труд и призовава за справедлива глобализация.

Европейската стратегическа рамка за здравословни и безопасни условия на труд за периода 2014-2020 г. идентифицира основните предизвикателства и стратегическите цели за здравето и безопасността по време на работа, представя ключови действия и идентифицира инструменти за справяне с тях.

Три основни предизвикателства

Стратегическата рамка идентифицира три основни предизвикателства, свързани със здраве и безопасност при работа:
• да се подобри прилагането на съществуващите правила за здраве и безопасност, по-специално в микро и малките предприятия чрез подпомагането им във въвеждането на ефективни и ефикасни и стратегии за превенция на риска
• да се подобри превенцията на свързаните с работата заболявания, като се акцентира на новите и нововъзникващите рискове, като не се неглижират и съществуващите
• да се вземе предвид възрастта на работната сила в ЕС

Седем стратегически цели

Стратегическата рамка предлага да се отговори на тези предизвикателства с набор от действия по седем основни стратегически цели:
• Допълнително укрепване на националните стратегии за здраве и безопасност, например чрез координация на политиките и взаимно обучение на страните членки.
• Предоставяне на практическа подкрепа на малките и микро предприятия, за да им се помогне в осигуряването на здраве и безопасност.
• Подобряване на изпълнението в страните членки, например чрез оценяване на работата на националните инспекции по труда.
• Опростяване на съществуващото законодателство, където е възможно, с цел намаляване на административната тежест, като същевременно се запази високото ниво на защита на работещите.
• Вземане предвид застаряването на работната сила в Европа и подобряване на превенцията на свързаните с работата заболявания за справяне с съществуващите и новите рискове, свързани наноматериали, зелени технологии и биотехнологии.
• Подобряване на събирането на статистически данни с цел разработване на инструменти за наблюдение.
• Засилване на координацията с международни организации (като например Международната организация на труда (МОТ), Световната здравна организация (СЗО) и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и партньори, за да допринесе за намаляване на трудовите злополуки и професионалните болести и за подобряване на условията на труд в целия свят.

Държавната политика в областта на безопасността и здравето при работа в Република България се определя от Министерския съвет. Тя се формира и осъществява въз основа на тристранно сътрудничество на национално, секторно и регионално ниво.

Министерството на труда и социалната политика разработва, координира и провежда държавната политика за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.

Министерството на здравеопазването ръководи и координира дейността по опазване и укрепване на здравето при работа.

Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда” е държавен орган, който осъществява цялостен контрол по спазването на трудовото законодателство за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и по осъществяване на трудовите правоотношения.

Националният осигурителен институт (НОИ) осъществява контрол по отношение експертизата на работоспособността; разследва трудовите злополуки; поддържа информационна система за трудовите злополуки.

2. Нормативна уредба

Нормативната уредба в областта на безопасност и здраве при работа се определя в голяма степен от европейските нормативни актове.

"Нормативният акт" съдържа общи правила за поведение, които се прилагат към индивидуално неопределен кръг субекти, има нееднократно действие и се издава или приема от компетентен държавен орган.

2.1. Европейски нормативни актове

Регламент
Регламентът е нормативен акт на Европейския Съюз, който влиза в сила непосредствено и едновременно на територията на всички държави членки. Не е необходим допълнителен акт на правителството за въвеждането му.

Регламентите на Европейския съюз се обнародват в “Официален вестник” на Европейския съюз на български език.

Например: Регламент (ЕО) № 1272/2008 относно класифицирането, етикетирането и опаковането на вещества и смеси

Ако нормативен акт или негови правни норми противоречат на регламент на Европейския съюз, прилага се регламентът.

Директива
Директивата задава изисквания и определен срок от време, в който вътрешното законодателство на държавите членки трябва да се приведе в съответствие с нейните разпоредби.

Например: Директива 89/391/ЕИО на Съвета от 12 юни 1989 година за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето на работниците на работното място (ОВ L 183, 29.6.1989 г., стр. 1), наричана още Рамкова директива, е въведена в България чрез Закона за здравословни и безопасни условия на труд.

2.2. Българско законодателство

Нормативните актове биват два основни вида:
- законови (конституция, кодекс, закон)
- подзаконови(постановление на Министерския съвет - ПМС, правилник, наредба, инструкция и др.).

Йерархията на нормативните актове в българското законодателство в низходящ порядък е:

  • основните договори за Европейската общност и Европейски съюз.
  • Конституция на Република България.
  • Решенията на Конституционния съд на Република България, с които даден закон се обявява за противоконституционен.
  • Ратифицираните от Република България международни договори.
  • Законите (вкл. т. нар. кодекси, които имат същия юридически ранг, както и законите).
  • Решенията на Върховния Административен Съд на Република България, с които даден нормативен акт на Министерския съвет или на отделен министър се отменя като противоречащ на законите.
  • Нормативни актове на Министерския съвет, които на свой ред имат следната своя низходяща йерархия: постановления; правилници; наредби.
  • Нормативни актове на отделните министри, които на свой ред имат следната своя низходяща йерархия: правилници; наредби; инструкции.
  • Нормативни актове на общинските съвети – само наредбите им са такива. Правилниците на общинските съвети са устройствени индивидуални актове.

Когато постановление, правилник, наредба, инструкция или друг подзаконов нормативен акт противоречи на нормативен акт от по-висока степен, прилага се по-високият по степен акт (чл.5, ал. 1, АПК)

Влизане в сила на нормативните актове

Всички нормативни актове се публикуват в Държавен вестник. Те влизат в сила три дни след обнародването им, освен когато в тях е определен друг срок.
Когато нормативният акт влиза в сила в определен срок след деня на неговото обнародване, денят на обнародването не се брои в този срок.
2.3. Нормативни актове, свързани с осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд (ЗБУТ).

"Здравословни и безопасни условия на труд"
са такива условия на труд, които не водят до професионални заболявания и злополуки при работа и създават предпоставка за пълно физическо, психическо и социално благополучие на работещите лица.
(§ 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на ЗЗБУТ)

Кодекс на труда
Кодекса на труда задължава работодателя да осигури такива условия на труд, че "всяка опасност за живота и здравето на работника или служителя да бъде предотвратена" (чл.275, ал. 1 КТ).
В Кодекса на труда, от гледна точка на трудовите отношения, са регламентирани основополагащите изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на работниците и служителите.
Уредени са също и условията, реда и органите за контрол по спазване на трудовото законодателство, в т.ч. и по здравословните и безопасни условия на труд, както и принудителните административни мерки и административно наказателните отговорности, които прилагат контролните органи при установяването на нарушения на трудовото законодателство.

Закон за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ)
Със Закона за здравословни и безопасни условия на труд са определени основните права, задължения и отговорности на всички участници в трудовия процес:
- държавата;
- работодателите;
- работещите;
- лицата, които за своя сметка работят сами или в съдружие;
- други организации и юридически лица.

Чрез ЗЗБУТ са въведени изцяло всички изисквания на рамковата Директива на Съвета за въвеждането на мерки за стимулиране подобряването на безопасността и здравето на работниците при работа (89/391/ЕЕС).
Изградена е система от норми, конкретни изисквания и задължения за осигуряване на безопасност и здраве при работа, която създава реална основа за реализиране на принципите на единния европейски пазар.

Регламентирани са минималните изисквания , които работодателите трябва да изпълняват за осигуряване на безопасността и здравето на своите работници и служители. Създадена е основа за управление и планиране на дейността за осигуряване на безопасност и здраве при работа на основата на оценката на професионалните рискове.

Минимални изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труда" са най-малките допустими изисквания за опазване на здравето на работещите и осигуряването на тяхната безопасност при работа. Работодателят може да реализира по-високи изисквания, с което да осъществи по-добро ниво на предпазване на работещите, но не и по-ниски от минималните изисквания.
(§ 1, т. 9 от допълнителните разпоредби на ЗЗБУТ)

Наредби в областта на ЗБУТ

В националното законодателство има над 150 наредби, които въвеждат изисквания, свързани с осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.

Те въвеждат изисквания, свързани с:

1. Фактори на работната среда.
Например: Наредба № 3 от 5.05.2005 г. за минималните изисквания за осигуряване на здравето и безопасността на работещите при рискове, свързани с експозиция на вибрации
2. Здраве и безопасност при конкретни дейности.
Например: Наредба № 3 от 23.03.2004 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при механично (студено) обработване на метали
3. Здраве и безопасност при работа с конкретно оборудване.
Например: Наредба № 10 от 7.12.2004 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с електрокари и мотокари
4. Мерки при специфични условия на труд.
Например: Наредба № 11 от 21.12.2005 г. за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея
5. Изпълнение на конкретни изисквания:
Например: Наредба № 3 от 19.04.2001 г. за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на работното място
6. Специална закрила.
Например: Наредба № РД-07-4 от 15.06. 2015 г. за подобряване на условията на труд на бременни работнички и на работнички родилки или кърмачки

Правилници по безопасност на труда

Правилниците по безопасност на труда като категория правни актове представляват значителна част от националната нормативна уредба. Те са в процес на хармонизация с европейските изисквания и съгласно Закона за нормативните актове, се въвеждат като наредби за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при осъществяването на различните видове трудови дейности.

От 1967 до 1996 год. са публикувани над 110 правилника по безопасност на труда, издавани от съответните министерства и ведомства на основание Кодекса на труда.

Някои от тях са остарели и непригодни за днешните реалности в икономиката както по отношение на нейната собственост и управление, така и по отношение на новото оборудване и обхвата на видовете трудови дейности.
Поради това и на основание § 21 от Заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравословни и безопасни условия на труд (Обн. ДВ бр. 18/2003 г.)

Правилниците по безопасност на труда са в сила, доколкото не противоречат на Закона за здравословни и безопасни условия на труд

3. Управление на дейността за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в национален мащаб.

Политиката за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд се определя и провежда от Министерския съвет.

Министърът на труда и социалната политика разработва, координира и провежда държавната политика в областта на осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд.

Министърът на здравеопазването ръководи и координира дейността по опазване и укрепване на здравето при работа.

Постоянен орган за осъществяване на координация, консултации и сътрудничество при разработването и осъществяването на политиката за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на национално равнище е Националният съвет по условия на труд.

Инспектирането на труда включва контрола по спазване на трудовото и осигурителното законодателство и специализирания контрол по Закона за насърчаване на заетостта и Закона за здравословни и безопасни условия на труд.

Със Закона за инспектиране на труда са уредени:
- начина на функциониране на националната система за инспектиране на труда;
- видовете контролни дейности, включени в инспектирането на труда;
- начина на взаимодействие между държавните контролни органи, осъществяващи инспектирането на труда.

Цялостен контрол по спазването на ЗЗБУТ упражнява Министерството на труда и социалната политика.
Специализираната контролна дейност по изпълнението на ЗЗБУТ, както и на други нормативни актове се извършва от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" чрез нейните структури.

Други специализирани контролни органи са:
- Държавната агенция за метрологичен и технически надзор;
- Агенцията за ядрено регулиране;
- Дирекцията за национален строителен контрол към министъра на регионалното развитие и благоустройството;
- Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" на Министерството на вътрешните работи;
- областните дирекции "Земеделие", които изпълняват функции по Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника;

Фонд „Условия на труд“
Фонд "Условия на труд" е създаден на основание ЗЗБУТ, със задача да финансира дейности и мероприятия за подобряване на условията на труд, в съответствие с действащото законодателство на Република България по програма приета от Националния съвет по условия на труд. Финансират се проекти с национално, отраслово, браншово и регионално значение.

4. Източници на допълнителна информация.

1. Европейска агенция по безопасност и здраве при работа. https://osha.europa.eu/bg
2. Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" http://www.gli.government.bg/
3. Министерство на труда и социалната политика. https://www.mlsp.government.bg/
4. Базово законодателство по здравословни и безопасни условия на труд. http://otgovori.info/zakonodatelstvo/

Към съдържаниетоКъм Тема 2: Фирмена политика

3 thoughts on “Тема № 1. Държавна политика, нормативна уредба и управление на дейността по ЗБУТ”

  1. Леко съм изкривена професионално и си го знам, понякога чак се притеснявам защото съм точна до буквата, но се радвам, че във Ваше лице срещам разбиране :)И никак не съм радостна, че тази наша точност и старание да сме наистина добри в това, което правим не е налична по отговорните инстанции, от което следва и присъствието на Програмата за 2010 в сайта на ИТ :)Продължавам с удоволствие да разнищвам темите с информацията и изискванията в тях при всяка възможност да им отделя времето и вниманието, което заслужават. Искрено се надявам да успея да премина и десетте не „по диагонал“ 🙂

  2. Един въпрос ме чопли. Най-ценното на това обучение за мен освен неговата пълнота и изчерпателност е неговата актуалност откъм използвани и цитирани нормативни документи. В този ред на мисли защо тук е на вниманието ни Националната програма по безопасност и здраве при работа за 2011 година при наличието на утвърдена април месец такава за 2012 година. Това провокира в мен такива въпроси:
    1. Продължава ли да е актуална програмата за предходната година след приемането на следващата такава
    2. Ако има неизпълнени дейности какво се случва с тях – минават в следващата програма или остават за следене в старата. И ако не минават в следващата година как се проследява какво от програмите в предишни години остава да бъде изпълнено.
    Дано съм успяла ясно да обясня питането си и благодаря предварително за отговора.

    • Здравейте,
      ето защо не трябва да мърморя по адрес на стари документи в сайта на ИТ (там е програмата за 2010:) Подготовката на обучението започна още в началото на 2012 г., поради което и тогава включихме тази за 2011. Но – разбира се, веднага ще я подменя с новата, а за Вас поздравления! Изключително съм благодарна за вниманието, което отделяте на всяка една тема!

      По отношение на въпросите:
      Обикновено когато има неизпълнени запланувани задачи през съответната година, те биват прехвърляни за следващата. Понякога обаче се случва да не се изпълни дадена запланувана мярка, но да не се прехвърли. Логиката е същата както при подготвянето на програмата от мерки за ограничаване и намаляване на риска от работодателя. Поради определени обстоятелства е възможно някоя мярка вече да не е актуална.
      Ежегодно се изготвя отчет за изпълнение на програмата. Към момента е наличен отчет за изпълнение на програмата за 2010 г.:
      http://www.mlsp.government.bg/bg/docs/OTCHET-NP-BZR-2010.doc

Вашият коментар