Договор за обучение или как да обучим работник, без да го загубим

Как да осигурим обучение на наши работещи и да сме сигурни, че няма да загубим вложените средства? Кодексът на труда обсъжда два случая на обучение при възникнало трудово правоотношение.

1. Първата възможност е чрез Договор за повишаване на квалификацията и за преквалификация , описана в чл. 234, 235 и 236 от КТ.

При него предметът на договора е "...повишаване на квалификацията или придобиване на квалификация по друга професия или специалност (преквалификация)".
Трябва да се има предвид, че повишаване на квалификацията означава придобиването на ново, по-високо ниво на упражняваната професия или специалност, по която се осъществява трудовото правоотношение между страните. Преквалификацията е придобиване нн друга професия или специалност.

С договора трябва да бъдат определени професията и специалността, по която работникът ще се обучава; мястото, формата и времето на обучението; финансовите, битовите и други условия за времето на обучението.

По своята правна същност този договор не е трудов, а облигационен от типа на ненаименованите граждански договори (вж. изложеното за договора по чл. 229 от КТ). Наличието на трудово правоотношение е предпоставка за сключване на този договор.

Правата и задълженията по този договор се изпълняват извън работата по трудовото правоотношение (за разлика от договора за ученичество - чл. 230 от КТ). Няма законен срок, в който да се осъществят отношенията между страните.
С трудовия договор работодателят и работникът/служителят могат да договорят и други клаузи в посоката обучение, квалификация, преквалификация.

2. Втората възможност за обучение е чрез Договор за ученичество съгласно чл. 230, 231, 232, 233 от КТ.

При него страните са работодател и "ученик" (той и работник/служител) се задължават - работодателят да обучи ученика в процеса на работата по определена професия или специалност, а ученикът -­ да я усвои. Това става "...в процеса на работата...".

Този договор е трудов с клауза за обучение. Законът въвежда ограничение по отношение срока на клаузата за обучение - то не може да продължи повече от 6 месеца. По отношение на времетраенето на трудовото правоотношение след завършване на обучението по придобитата вече професия законът също въвежда ограничение - 3 години.

Отговорностите при неизпълнение на договора са уредени по следния начин:

- ако работодателят не осигури на ученика работа съобразно придобитата квалификация, той му дължи брутното трудово възнаграждение за съответната длъжност за времето, през което не му е осигурил такава работа, но за не повече от 3 месеца, доколкото не е уговорено друго;

- ако ученикът по неуважителни причини не завърши обучението или след като го е завършил, не постъпи на осигурената му от работодателя работа или я напусне преди определения срок, дължи на работодателя обезщетение съответно на неизпълнението в размер, уговорен от страните, но не повече от трикратния размер на минималната месечна работна заплата, установена за страната.

Вашият коментар