Наръчник за първоначално обучение на членове на КУТ и ГУТ

Към Тема 4: Вредни факториКъм съдържаниетоКъм Тема 6: Трудов травматизъм

Тема № 5
Методи за оценка и анализ на професионалните рискове и условията на труд, източници на информация

Съдържание

Нормативна база1. Оценка на професионалния риск2. Методи за оценка на риска3. Оценяване на риска4. Планиране на мерки5. Документация по оценяване на риска6. Условия за преразглеждане на оценката на риска и периодичност7. Последователност на действията, свързани с оценката на риска

Нормативна база, свързана с темата

  • Закон за здравословни и безопасни условия на труд
  • Наредба № 5 от 11 май 1999 г. за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска
  • Наредба № 3 от 25.01.2008 г. за условията и реда за осъществяване дейността на службите по трудова медицина

1. Оценка на професионалния риск

По определение „професионален риск" ("риск") е вероятността за настъпване на вреда при конкретни условия на излагане и тежестта на вредата.

Съгласно Закона за здравословни и безопасни условия на труд работодателят е длъжен:

  • да оценява рисковете за безопасността и здравето на работещите, като обхване избора на работно оборудване, използването на химични вещества и препарати и организацията на работните места;
  • в съответствие с оценката на риска и при необходимост да планира и прилага превантивни мерки и методи на работа и производство, които да осигуряват подобряване нивото на защита на работещите и да са интегрирани във всички дейности и структурни звена на предприятието.

"Оценката на риска" е процес на взимане на решение относно допустимостта на риска на база на анализа на риска, разпоредбите на нормативните актове и отчитане на фактори, като технически достижения, околна среда, психологически, икономически и социални аспекти.

"Анализ на риска" е използване на разполагаема информация за идентифициране на опасни събития и за определяне елементите на риска.

"Оценяване на риска" е процесът на анализ и оценка на риска. При оценяване на риска се обхващат всички аспекти на трудовата дейност с цел установяване на всички възможни опасности и рискове.

Оценката на риска обхваща:

  • работните процеси;
  • работното оборудване;
  • помещенията;
  • работните места;
  • организацията на труда;
  • използването на суровини и материали;
  • други странични фактори, които могат да породят риск.

Страничните фактори обикновено са опасности произхождащи извън работното място, но способни да въздействат неблагоприятно на здравето и безопасността на хората работещи на работното място.

2. Методи за оценка на риска

Има много методи и методологии за оценка на риска, налични да подпомагат предприятия и организации в оценяването на рисковете за здравето и безопасността им. Изборът на метод зависи от условията на работното място, например от броя на работниците, типа работна дейност и оборудване, конкретните особености на работното място и конкретните рискове.

В България не съществува единна утвърдена методика за извършване на оценка на професионалния риск. Поставени са обаче конкретни изисквания за реда, начина и периодичността на извършване на оценката на риска с Наредба 5 от 11.05.1999 г.

В наредбата са посочени изисквания относно:

  • Обхвата на оценката на риска.
  • Оценителите - "оценител на риска" е лице, което оценява риска.
  • Етапите за оценка на риска .
  • Елементите на риска.
  • Критериите за установяване допустимостта на риска.
  • Документацията по оценяване на риска.
  • Преразглеждането на оценката на риска.
  • Информираност на работещите.

2.1. Елементи на риска

Независимо каква методика ще бъде използвана, то задължителните елементи на риска, които трябва да бъдат анализирани са:

  • тежестта на вредата;
  • вероятността за нанасяне на тази вреда.

"Вреда" е физическо нараняване и/или увреждане на здравето.

Тежестта на вредата се преценява съобразно:

  1. вида на обектите, подлежащи на защита - хора, имущество, работна и околна среда;
  2. тежестта на възможните наранявания или уврежданията на здравето - незначителни, сериозни, опасни, фатални;
  3. обхвата на вредата.

Вероятността за нанасяне на вреда се преценява по:

  1. честотата, продължителността и спецификата на излагане;
  2. вероятността от възникване на опасно събитие ("опасно събитие" е ситуация, в която човек е изложен на опасност, която довежда до вреда);
  3. техническите възможности за избягване или ограничаване на вредата;
  4. квалификация, опит, знания и умения, взаимодействие между хората, психологични, социални и ергономични и други аспекти, които могат да окажат въздействие върху риска;
  5. резултатите от измерванията на факторите на работната среда.

3. Оценяване на риска

3.1.Програма за оценка на риска

Преди започване на дейностите по оценяване на риска, работодателят трябва да утвърди програма, която задължително включва следните елементи:

  1. организацията и координацията на дейностите по оценяването на риска;
  2. подходите и методите за извършване на оценката на риска;
  3. оценителите на риска;
  4. необходимите ресурси за оценяване на риска;
  5. начините за осигуряване на информация, обучение и консултации на оценителите;
  6. етапите, последователността и сроковете за оценяване на риска;
  7. начина за допитване и консултации с работниците и служителите, работещи на или свързани с конкретното оценявано място.

 

3.2. Етапи на оценката на риска

Етап 1. Класификация на трудовите дейности.

Този етап включва изготвяне на списък на трудовите дейности и събиране на необходимата информация за тях - характерни опасности, нормативни разпоредби, мерки за защита и всякаква друга информация, необходима за оценяване на риска.

Етап 2. Идентифициране на опасностите при различните трудови дейности.

"Идентификация на опасност" е процесът на установяване съществуването на опасност и на определянето на нейните характеристики.

Как на практика можем да идентифицираме опасностите?

Под опасност се разбира всеки възможен източник на вреда. За идентифициране на опасностите можем да извършим:

  • оглед на работното място, търсейки отговор на въпроса "Какво би могло да причини увреждане?" За целта е важно да се установи:
  • какво действително се случва по време на трудовата дейност;
  • да се отчетат нерутинни и периодични операции, като поддръжка например;
  • има ли дългосрочни опасности за здравето, като напр. високи шумови нива или излагане на вредни вещества.
  • допитване до работниците и/или техни представители относно всякакви проблеми, които са срещнали.
  • да се потърси информация за трудови злополуки и болести във фирмата.

Запомнете:

Всичко, което може да причини увреждане - материали, оборудване, работни методи или практики - може да представлява опасност.

Специфична входна информация според фактора

В отделните наредби по фактори има изисквания за специфична информация, която трябва да се има предвид при оценяване на риска.

Пример: При оценяване на риска, свързан с потенциален риск от експлозивна атмосфера Наредба № 11 oт 27.12.2004 г. изисква да се отчете най-малко следното:

  • вероятността да възникне експлозивна атмосфера и нейната устойчивост;
  • вероятността за наличие на източници на запалване, включително електростатични заряди, които да се активират и задействат;
  • работното оборудване и инсталациите, използваните вещества, процесите и техните възможни взаимодействия;
  • обхвата на очакваните последици.

Етап 3. Определяне на работниците и служителите, изложени на опасности.

Отчитат се:

  • работниците и служителите, чиято дейност е пряко свързана с опасността;
  • работниците и служителите, чиято дейност не е свързана с опасността, но могат да бъдат изложени на нейното въздействие;
  • външните лица, които могат да бъдат изложени на въздействието на опасността;
  • работниците и служителите, които се нуждаят от специална закрила, включително работници и служители, ненавършили 18 г., бременни и кърмещи работнички и служителки и тези с ограничена трудоспособност.

Етап 4. Определяне елементите на риска – тежест и вероятност.

Етап 5. Оценка на риска.

Установява се допустимостта на определения риск и необходимостта от прилагане на мерки за неговото предотвратяване или намаляване и ограничаване.

За да се определи допустимостта (нивото) на риска се взема предвид:

  • доколко е вероятно една опасността да се реализира и да причини увреждане;
  • доколко сериозно ще е това увреждане;
  • колко често (и колко на брой) работници са изложени на тази опасност.

Отговорете си на въпросите: Кое може още в същия момент да причини увреждане? Кое може да увреди най-много хора?

4. Планиране на мерки

Въз основа на оценката на риска работодателят планира и прилага подходящи мерки за предотвратяване на риска.

Програмата от мерки трябва да съдържа:

  • приетите мерки;
  • срокове;
  • отговорни лица за предотвратяване, намаляване, ограничаване и контрол на риска;
  • начини на контрол на изпълнението на тези мерки.

При планиране на мерките е необходимо да се отчете йерархията на мерките (виж тема 2).

Службата по трудова медицина предлага степенуване по приоритети на мерките и оценява ефикасността на предприетите от работодателя мерки.

Работодателят внася за обсъждане в комитетите и групите по условия на труд въпросите, свързани с оценяването на риска, предложените и предприетите мерки и резултатите от тях.

5. Документация по оценяване на риска

Документацията, свързана с оценяване на риска трябва да съдържа информация за:

  • Програмата за оценяване на риска.
  • Начините, средствата, обхвата и степента на изпълнение на програмата.
  • Идентифицираните опасности и рискове.
  • Групите работници и служители, изложени на рискове.
  • Оценката на елементите на риска.
  • Използваните нормативна уредба и информация.
  • Използваните данни от измервания на факторите на работната среда.
  • Препоръчаните мерки от оценителите.
  • Приетите мерки за предотвратяване, намаляване, ограничаване и контрол на риска.
  • Условията за преразглеждане на оценката.

6. Условия за преразглеждане на оценката на риска и периодичност

Оценката на риска се преразглежда, когато:

  • настъпят промени, които могат да окажат влияние върху риска - въвеждане на нови производствени процеси, оборудване, продукти и материали, промяна на организацията на труда, нови сгради и помещения, реконструкция на съществуващи и др.;
  • след настъпили промени в нормативната уредба;
  • оценката е направена на основата на данни и информация, станали невалидни или неподходящи;
  • има условия оценката да бъде подобрена;
  • прилаганите защитни и профилактични мерки са неефективни или неадекватни;
  • резултатите от разследвания на злополуки, аварии, професионални заболявания и инциденти без злополуки налагат преразглеждане.

 

Периодичността на оценяване на риска се определя от работодателя в зависимост от установения риск и в съответствие с изискванията на нормативните актове.

7. Последователност на действията, свързани с оценката на риска

(съгласно публикация на ИА „Главна инспекция по труда”)

  1. Заповед за провеждане на оценката, изготвяне на програма за организацията й и координиране на оценката.
  2. Консултация с представители на работниците по отношение на избора на компетентните лица.
  3. Ангажиране на компетентните лица, които ще проведат оценката на риска.
  4. Предоставяне на необходимата информация, обучение на компетентните лица и оказване пълна подкрепа на работата им.
  5. Координиране на действията на оценяващите, включване на ръководния състав и стимулиране участието на работниците в оценката.
  6. Определяне подходите и методите за извършване на оценката.
  7. Определяне на обектите за ревизия и за оценка на риска (класификация на трудовите дейности).
  8. Допитване и консултации с работниците и служителите, работещи на оценяваното място.
  9. Идентифициране на опасностите.
  10. Определяне елементите на риска.
  11. Оценка на риска.
  12. Предлагане на адекватни на риска мерки за неговото отстраняване или поставянето му под контрол.
  13. Заповед за утвърждаване списък на мерките.
  14. Формулиране на доказателства за това, че предпазните мерки са съобразени с резултатите от оценката.
  15. Онагледяване на предпазните мерки с оглед постигане на ефективност при прилагането им.
  16. Информиране на работниците и/или техните представители за резултатите от оценката и приложените мерки.
Към Тема 4: Вредни факториКъм съдържаниетоКъм Тема 6: Трудов травматизъм

5 мнения за “Тема № 5. Методи за оценка и анализ на професионалните рискове и условията на труд, източници на информация”

  1. Здравейте!
    Нашата фирма е възложител и подизпълнител едновременно. Изпълнителят е друго дружество.
    Съгласно наредба 2 за минимални изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строително монтажни работи, от строителя се изисква за кнкретния строеж (обект) оценка на риска, инструкции за безопасна работа, длъжностни характеристики и т.н. Въпроса ми е , може ли да бъдат тези документи от името на подизпълнителя, или задължително трябва да са от основния изпълнител?

    • Здравейте,

      По принцип за оценката на риска е казано в наредба 2, че се изготвя съвместно. Във Вашия случай от една страна съвместно с Вас като Възложител и втори път съвместно като подизпълнител.

      Чл. 15. (3) Оценката на риска се извършва съвместно с предварително обявените подизпълнители и се актуализира при включването на нови в процеса на работа.
      (4) При извършване на СМР на територията на работещо предприятие оценката на риска се извършва съвместно с неговия ръководител.

      ПО принцип всяко едно от задълженията на строителя може да бъде прехвърлено на друг участник в дейността чрез т. нар. споразумение по чл. 18 от ЗЗБУТ, т.е. ако в него запишете, че някой друг ще изготви инструкциите и другите организационни документи, това ще бъде приемливо.

      В същото може да се опише по-точно процеса по оценка на риска и, да не забравяме, кой на кого каква информация ще предостави.

      Надявам се, че успях да отговоря 🙂

  2. Здравейте, много отдавна ме вълнува един въпрос. Необходимо ли е да се представя оценката на риска при работа на външни обекти, където фирмата ни извършва ремонтно- монтажни деиности. При представяне на документи за влизане в обекта, Възложителят изисква от нас копие на оценката на риска. Но тази оценка е направена за нашата фирма. И толкова. Трябва ли да се извърши една нова оценка за нашите работници на новото работно място, в която да се предвидят опасностите за съответната професия(монтажник, заварчик) и опасностите на обекта( напр. в цех за производство на торове). Мисля че това е редно, макар да не съм го прочела никъде досега. Но понеже е доста сложно, изисква време, а сроковете са кратки и никой не се наема. И се получава едно копиране на документи, само за сигурност на Възложителя при нежелани събития. Така мисля, не знам дали съм права!?

    • Здравейте,
      ако ремонтно-монтажните дейности включват някои от следните дейности:
      1. земни работи, вкл. екскавация;
      2. изграждане;
      3. монтаж и/или демонтаж;
      4. преустройство и/или разширение;
      5. реконструкция;
      6. възстановяване;
      7. ремонт;
      8. събаряне, вкл. разрушаване;
      9. техническо обслужване;
      10. изолационни и довършителни работи; поддръжка;
      11. отводнителни (дренажни) работи;
      12. техническа ликвидация и/или консервация на обекти.

      тогава се прилага НАРЕДБА № 2 от 22 март 2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи.

      В наредбата се казва следното:
      Чл. 15. (1) Преди започване на работа на строителната площадка и до завършването на строежа строителят е длъжен да извършва оценка на риска.
      (2) Оценката на риска обхваща всички етапи на договореното строителство, избора на работно оборудване и всички параметри на работната среда.
      (3) Оценката на риска се извършва съвместно с предварително обявените подизпълнители и се актуализира при включването на нови в процеса на работа.
      (4) При извършване на СМР на територията на работещо предприятие оценката на риска се извършва съвместно с неговия ръководител.
      (5) Ако по време на извършването на СМР настъпят съществени изменения от първоначалните планове, оценката на риска се актуализира.

      От тези изисквания алинея четири трудно се спазва. Практиката е Възложителят да изиска от изпълнителя оценка за обекта и съответно би трябвало да прецени дали се създават някакви нови рискове за неговите работещи и да предвиди мерки.
      Правилно преценявате, че е необходима оценка конкретно за обекта, в която да се предвидят и рискове, например свързани с дейността на предприятието, в което ще се извършват дейностите, както и с вида на използваното оборудване – колкото и да е еднотипно, при различните обекти например могат да се използват различни повдигателни съоръжения и т.н.
      Напълно е възможно да се изготви оценка въз основа на първична информация и след това тя да се допълва по време на изпълнение на дейностите. Обръщам внимание, че удовлетворението на Възложителя е едно, но при евентуална трудова злополука и неотговаряща на специфичните дейности оценка, това ще бъде проблем, както и че добрата оценка е източника за вземането на решение относно предпазни мерки и контрол за спазването им.

Вашият коментар