Наръчник за първоначално обучение на членове на КУТ и ГУТ

Към Тема 5: Оценка на рискаКъм съдържаниетоКъм Тема 7: Социално партньорство

Тема № 6
Трудов травматизъм, професионална заболяемост и свързани с труда заболявания.
Здравни, социални и икономически последици.

Съдържание

Нормативна база, свързана с темата1. Трудов травматизъм - какво е трудова злополука?2. Задължение на работодателя за уведомяван3. Разследване на трудова злополука от осигурителя/работодателя4. Деклариране на трудовата злополука5. Разследване от Националния осигурителен институт6. Регистър на трудовите злополуки7. Професионална заболяемост8. Съобщаване и проучване на професионалните болести9. Здравни, социални и икономически последици10. Имуществена отговорност на работодателя при смърт или увреждане здравето на работника и служителя11. Задължителна застраховка за риска трудова злополукаВидео

Нормативна база, свързана с темата

  • Кодекс за социално осигуряване, Глава 5 „Осигуряване за трудова злополука и професионална болест"
  • Наредба за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки
  • Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риска "трудова злополука"
  • Наредба за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести
  • ПМС № 175 от 16.07.2008 г. за утвърждаване на списък на професионалните болести
  • Заповед № 232 От 20 юни 2006 г. на НОИ за утвърждаване на образец на Декларация за трудова злополука (Обр. О-11/2006/НОИ)
  • Актуалната за всяка календарна година Заповед за определяне коефициент на трудов травматизъм по икономически дейности за прилагане

1. Трудов травматизъм

Трудовият травматизъм се определя от броя и тежестта на трудовите злополуки. В България съществува система за регистриране и отчитане на трудовите злополуки, установена с Кодекса за социално осигуряване и Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки.

Какво е трудова злополука?

Трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило неработоспособност или смърт (чл. 55, ал. 1 Кодекс за социално осигуряване).
Трудова е и злополуката, станала с осигурен по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до:
1. основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер;
2. мястото, където осигуреният обикновено се храни през работния ден;
3. мястото за получаване на възнаграждение (чл. 55, ал. 2 Кодекс за социално осигуряване).

Няма ограничение във времето колко преди или след работното време е станала злополуката.

Не е налице трудова злополука, когато пострадалият умишлено е увредил здравето си.(чл. 55, ал. 3 от КСО)

2. Задължение на работодателя за уведомяване

Станалата трудова злополука се декларира пред Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) в срок от 3 работни дни от узнаване на нейното настъпване.

Забележка: За всички случаи, при които събирането на данни може да доведе до закъснение от страна на осигурителя да декларира злополуката в нормативно определения срок, се уведомява териториалното поделение на Националния осигурителен институт.

Независимо от подаването на декларацията при злополука, причинила увреждане на повече от трима работещи, инвалидност или смърт незабавно се уведомяват:

  • Териториалното поделение на НОИ
  • Териториалното поделение на ГИТ
  • Прокуратурата (при инвалидизиране или смърт)

Незабавното уведомяване може да се извърши чрез устно съобщаване по телефон или чрез отправяне на писмено съобщение чрез електронна поща или факс.

На телефон 0800 14 008 се приемат съобщения за допуснати трудови злополуки, включително и такива, за които има съмнение, че са укрити и не са съобщени.

Когато злополуката не бъде декларирана от работодателя, пострадалият или неговите наследници имат право да подадат декларацията в срок от една година от настъпването на злополуката в ТП на НОИ.

3. Разследване на трудова злополука от осигурителя/работодателя

Работодателят задължително извършва разследване на всяка злополука, за която се предполага, че е трудова и я декларира.

Сформиране на Комисия за разследване на злополуката

За разследването на злополукатас е сформира екип, в който задължително се канят представители на работниците и служителите от комитетите и групите по условия на труд и на синдикалните организации в предприятието.

Събиране на свидетелски показания

В хода на разследването е препоръчително да се съберат писмени показания на поне трима свидетели на злополуката – например на пострадалия, прекия ръководител, лицето оказало първа помощ.

Препоръчително е да използвате следния формат на показанията:

  • най-отгоре: три имена на свидетеля, длъжност, фирма.
  • най-отдолу: текст „За верността на написаното отговарям лично“, три имена, ЕГН, дата, подпис.

Протокол от разследване на злополуката

За резултатите от разследването се съставя протокол, който трябва да съдържа следните данни:

  • осигурителя;
  • пострадалите лица;
  • мястото и времето на злополуката;
  • свидетелите на злополуката и лицето, оказало първа помощ;
  • обща характеристика на работата, извършвана от пострадалия (пострадалите) преди злополуката;
  • специфичното физическо действие, извършвано от пострадалия (пострадалите) в момента на злополуката, и свързания с това действие материален фактор;
  • отклонения от нормалните действия и условия и материалния фактор, свързан с тези отклонения;
  • начина на увреждане и материалния фактор, причинил увреждането;
  • допуснати нарушения на нормативните актове;
  • лицата, допуснали нарушенията;
  • необходимите мерки за недопускане на подобни злополуки.

Към протокола се прилагат писмените показания на свидетелите на злополуката.

4. Деклариране на трудовата злополука

За деклариране на трудовата злополука в ТП на НОИ е необходимо да се подготвят следните документи (съгласно указания на НОИ):

  • декларация за трудова злополука, попълнена в четири екземпляра за всеки пострадал;
  • екземпляр от протокола за извършено разследване от осигурителя;
  • писмени обяснения на пострадалия;
  • писмени сведения от свидетелите на злополуката и лицата оказали първа помощ. При липса на преки свидетели на злополуката – писмени сведения от лицата, които последно са разговаряли с пострадалия или последно са го видели непосредствено преди злополуката и/или лицата, които първи са открили пострадалия след злополуката;
  • копие на документи, свързани с трудовата дейност на пострадалото лице – трудов договор, заповед за назначаване, допълнителни споразумения, длъжностна характеристика, присъствена книга и др.;
  • копие на медицински документи, свързани с вида и степента на увреждането – болничен лист; епикризи, амбулаторни листове от извършени медицински прегледи, аутопсионен протокол, препис-извлечение от акт за смърт и др.;
  • други документи в зависимост от случая – заповед за командироване, протокол за пътнотранспортно произшествие, удостоверение за наследници и др.

5. Разследване от Националния осигурителен институт

Представителите на НОИ се произнасят с решение дали злополуката се признава за трудова.

Разследването на злополуката е задължително за всички случаи, когато има данни, че е причинено увреждане на повече от трима работещи или злополуката е довела до инвалидност или смърт, или има основание да се предполага, че ще доведе до такива увреждания.

В тези случаи като членове на комисията се включват: представители на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", по един представител на работодателя и на работещите от комитета или от групата по условия на труд, както и на други компетентни органи в зависимост от конкретния случай.

Разпореждане за приемане или неприемане на злополуката за трудова се издава в 7-дневен срок от декларирането.

Разпореждането се изпраща на пострадалия и работодателя.

Особености при декларирана злополука по повод на нетравматично увреждане

Когато се касае за нетравматично увреждане екземпляр от протокола за извършено разледване на злополуката заедно с приложените документи се предоставя на регионалната картотека на медицинските експертизи (РКМЕ) по постоянен адрес на пострадалото лице.
РКМЕ образува медицинско експертно досие и в срок 3 дни изпраща документите за освидетелстване на съответната териториална експертна лекарска комисия (ТЕЛК).
ТЕЛК се произнася за причинната връзка между увреждането (смъртта) и условията на труд (извършваната работа) по време на злополуката и издава експертно решение по образец, което може да се обжалва от заинтересуваните лица и органи по реда и в сроковете по чл. 112 от Закона за здравето.

6. Регистър на трудовите злополуки

Работодателят поддържа регистър на трудовите злополуки, в който се вписват:

  • номерът и датата на декларацията за трудова злополука;
  • входящият номер на декларацията в териториалното поделение на НОИ;
  • трите имена и ЕГН (ЛНЧ за чужд гражданин) на пострадалия;
  • мястото и времето на злополуката;
  • номерът и датата на разпореждането на териториалното поделение на НОИ за приемане или за неприемане на злополуката за трудова;
  • последиците от злополуката (временна неработоспособност, временно намалена работоспособност, инвалидност или смърт);
  • броят на дните (календарни и работни) от злополуката.

Лице за поддържане на регистъра

Работодателят с писмена заповед определя лице за поддържане на регистъра на трудовите злополуки и за съхраняване на декларациите за трудови злополуки.
Декларациите за трудова злополука се съхраняват не по-малко от 5 години считано от датата на регистрацията.

7. Професионална заболяемост

Професионална болест е заболяване, което е настъпило изключително или предимно под въздействието на вредните фактори на работната среда или на трудовия процес върху организма и е включено в Списъка на професионалните болести, издаден от Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването.

За професионална болест може да се признае и заболяване, невключено в Списъка на професионалните болести (приет с ПМС № 175 от 16.07.2008 г.), когато се установи, че то е причинено основно и пряко от обичайната трудова дейност на осигурения и е причинило трайна неработоспособност или смърт на осигурения.

Администрирането на професионалните болести е установено в Наредба за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести (Обн., ДВ, бр. 65/22.07.2008 г.)

8. Съобщаване и проучване на професионалните болести

Съобщаване

При установяване на заболяване, за което се предполага, че е предизвикано от условията на труд, практикуващите лекари и лекари по дентална медицина изпращат в срок от 5 работни дни от клиничната диагноза бързо известие по образец до:

  • ТП на НОИ по постоянен адрес на заболялото лице;
  • осигурителя (предприятието), където лицето работи в момента;
  • осигурителите, свързвани с експозицията на вредния професионален фактор.

Проучване

В срок 3 дни от датата на получаване на бързото известие за професионална болест териториалното поделение на НОИ започва проучване на случая, като ръководителят на териториалното поделение на НОИ издава заповед, която се връчва на заинтересуваните лица.

Осигурителите са длъжни да предоставят на комисията по проучването в срок до 30 дни всички документи, свързани с условията на труд и здравословното състояние на заболялото лице, включително:

  • производствена характеристика;
  • здравно досие;
  • оценка на риска;
  • становище от службата по трудова медицина;
  • протоколи от лабораторни измервания;
  • друга информация, поискана от комисията по проучването.

В комисията по проучването се включват и представител на осигурителя/работодателя и представител на работниците и служителите от комитета или групата по условия на труд.

Протоколът за проучване се изготвя в 5 екземпляра:

  • един за териториалното поделение на НОИ;
  • един за дирекция “Инспекция по труда”;
  • един за Регионалната картотека на медицинските експертизи (РКМЕ);
  • един за осигурителя;
  • един за осигуреното лице.

Решението за признаване на забоояването като професионално се взема от териториалните експертни лекарски комисии (ТЕЛК) и Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК).

Срокът на експертното решение за потвърждаване на професионална болест е 3 години, след което лицето се преосвидетелства по реда на Наредба за медицинската експертиза.

9. Здравни, социални и икономически последици

Загуба на трудодни

Всяка година част от регистрираните трудови злополуки завършват със смърт или инвалидизиране. Загубените календарни дни надхвърлят 100 000.

Към икономическите загуби в резултат на увредено здраве от трудови злополуки могат да се отнесат:

  • стойността на непроизведената продукция,
  • изплащането на обезщетения,
  • стойността на лечението,
  • загуби, свързани с преждевременно излизане в пенсия поради инвалидност на работниците в трудоспособна възраст и
  • други загуби (напр. престой от недокомплектованост на работната сила, разходи за преквалификация, намаляване на производителността на труда поради влошено от инцидента здраве на работещите и др.).

10. Имуществена отговорност на работодателя при смърт или увреждане здравето на работника и служителя

Чл. 200 КТ
За вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им.

Работодателят не носи отговорност, ако пострадалият е причинил умишлено увреждането.

Размер на имуществената отговорност

Работодателят отговаря за действително претърпените от работника/служителя или наследниците му имуществени и неимуществени вреди, например разходи за лекарства, храни и т.н. Имуществените вреди включват и пропуснатата полза – например възможността за увеличение на трудовото възнаграждение.

11. Задължителна застраховка "Трудова злополука"

Изискването за застраховане за риска „трудова злополука“ се въвежда с Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“ от 2006 година.

Съгласно Наредбата на задължително застраховане подлежат работниците и служителите, които извършват работа в основната и спомагателната дейност на предприятия, принадлежащи към икономическа дейност с трудов травматизъм, равен или по-висок от средния за страната.

Коефициентът за трудов травматизъм се определя ежегодно чрез заповед от министъра на труда и социалната политика по икономически дейности по данни на Националния осигурителен институт от информационната система за трудови злополуки и се обнародва в „Държавен вестник“.

Традиционно с висок травматизъм са дейности като „добив на метални руди и спомагателни дейности в добива”, „ремонт и инсталиране на машини и оборудване”, „специализирани строителни дейности”, „воден и сухопътен транспорт” и др.

Ако кодът на икономическа дейност на фирмата попада в списъка на заповедта за определяне на коефициент на трудов травматизъм за съответната година, работодателят е задължен да направи застраховка на своите работещи, независимо дали са налични трудови злополуки в конкретната фирма.

Задължителната застраховка "Трудова злополука" покрива следните рискове:

  1. смърт на застрахованото лице вследствие на трудова злополука;
  2. трайно намалена работоспособност вследствие на трудова злополука;
  3. временна неработоспособност вследствие на трудова злополука.

Застрахователната сума по застраховка "Трудова злополука" се определя на базата на месечната брутна работна заплата на застрахованите работници и служители към момента на сключване на застраховката и не може да бъде по-малка от 7-кратния размер на годишната брутна работна заплата на съответния работник или служител.

Няма задължение за застраховане на ВСИЧКИ работещи в предприятието!

Работещите, които ще бъдат застраховани, се определят със заповед след писмено съгласуване с Комитета/Групата по условия на труд и Службата по трудова медицина. Провеждането на консултации се удостоверява с протокол.


Към Тема 5: Оценка на рискаКъм съдържаниетоКъм Тема 7: Социално партньорство

9 мнения за “Тема №6. Трудов травматизъм, професионална заболяемост и свързани с труда заболявания.”

  1. Здрвейте! Благодаря за компетентния отговор!
    Благодаря за обучението – винаги има какво ново да се научи 🙂
    С най-сърдечни поздрави
    М. Георгиева!

  2. Здравейте! Моля, посочете как се реализира отговорността на работодателя по чл. 200КТ?
    Само по съдебен ред или е възможно след заявяване пред работодателя на имуществената претенция от пострадалия, да се стигне до споразумение? Какъв в срокът, в който пострадалият може да предяви претенция? Възможно ли е няколкократно да бъде обезщетяван пострадалия за различни разходи във връзка с претърпяната злополука?
    Предварително благодаря!

    • Здравейте,
      Напълно е възможно обезщетението да се уговори чрез споразумение и да не се стига до съда. Нормално е да се минава първо по този път и ако няма съгласие, т.е. възникне трудов спор, тогава да се отива към съда.
      Давностните срокове са определени в чл. 358 на Кодекса на труда, за конкретния случай е 3 години.

      Чл. 358. (1) Исковете по трудови спорове се предявяват в следните срокове:
      1. едномесечен – по спорове за ограничена имуществена отговорност на работника или служителя, за отмяна на дисциплинарно наказание „забележка“ и в случаите по чл. 357, ал. 2.
      2. 2-месечен – по спорове за отмяна на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, изменение на мястото и характера на работата и прекратяване на трудовото правоотношение;
      3. 3-годишен – по всички останали трудови спорове.

      В същия член е посочено и от кога започва да тече давностния срок.

      По последния въпрос за неколкократното обезщетение ще цитирам адв. Ирина Константинова, тъй като това е юридически въпрос:

      „В случай, че здравословното състояние на пострадалия бъде влошено в сравнение със състоянието, при което е присъдено обезщетението, нему се дължи ново обезщетение за самото влошаване, но само ако то се намира в причинна връзка с увреждането, а не се дължи на други фактори и причини. Обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост за болките и страданията само от влошаването, без да се дублира с вече присъденото за първоначалното страдание, а обезщетението за имуществени вреди се присъжда в случай, че влошаването би дало отражение на присъденото с първоначалното решение обезщетение за тях, т.е. когато влошаването на здравето е довело до преминаване в по-висока група инвалидност.
      Ново обезщетение не се дължи също така, когато при присъждането на първоначалното обезщетение влошаването на здравословното състояние е било предвидено и съобразено от съда.“

      Още въпроси и отговори за обезщетението по чл. 200 може да видите тук:

      http://www.dnr.bg/obeshtetenie-ot-rabotodatelq-pri-trudova-zlopoluka/

  3. Здравейте, моля за коментар на следния въпрос. / не мога да преценя точно към кой модул се отнася /
    Става въпрос за следното: Съгласно Наредба №3 от 28.02.1987 год. за задължителни и периодични медицински прегледи на работниците / обн.ДВ.бр.16 от 27.02.1987 г./ по точно чл.9 ал1.т.3 работещите над 40 годишна въсраст подлежат на периодични прегледи един път на три години.Съгласно Наредба № 7 от 15.08.2005 год. за минимални изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с видеодисплия / обн.ДВ.бр.70 от 26.08.2005 год/ чл.9 ал.1 т.2 определя периодичност на медицинските прегледи един път на три години за лицата до 40 годишна въсраст, и ежегодно за лицата навършили 40 год.Тогава с каква периодичност е мед.преглед за лица над 40 годишна възраст, работещи с видеодисплеи.
    Моля за Вашия коментар.
    Поздрави,

    К.Николова

    • Здравейте,
      Работещите над 40-годишна възраст подлежат един път на три години на медицинските прегледи и изследвания, описано в Приложение 5 на Наредба 3/1987 г. Това е „основният медицински периодичен преглед“, независимо каква работа изпълняваш.
      В чл. 10 вече е записано, че работещите в контакт с производствени вредности подлежат на задължителни периодични медицински прегледи и по реда на раздел III.
      В Приложение 2 и 3 на Наредбата са описани задължителните предварителни и периодични медицински прегледи на „на работещите с вредности“.

      В тези две приложения (едното за периода, другото за вида на прегледа/изследването) също намираме:

      LVIII. Работа, изискваща значително зрително напрежение.
      Работа с информационни уредби, изчислителни зрителни табла и оптични уреди (ретушори, чертожници, фотограмометристи, програмисти, микроскописти, счетоводители и др.)

      За нея е записано, че се извършва преглед от офталмолог с изследване на зрителна острота и рефракция веднуж на 24 месеца.

      В Наредба 7/2005 г. обаче е посочена друга периодичност. В случая се прилага юридическото правило, че при противоречия в две изисквания, се прилага изискването на по-новия нормативен акт, който в случая е Наредба 7/2005 г. Още повече, че тази наредба въвежда европейска директива и от тази гледна точка става водеща.

      Надявам се, да съм успяла да обясня добре това противоречие в нормативната база.

  4. Здравейте,имаме следния случай:
    Колежка, която е в платен годишен отпуск, идва на местоработата си, за да присъства на мероприятие в сградата и по време на това пада и си чупи рамото. Това трудова злополука ли е? Не е канена официално на това събитие, дошла е доброволно.

    • Здравейте,
      Вие сте длъжни да направите разследване и да декларирате случая в НОИ, като опишете всички подробности, заедно с обяснения от самата служителка и поне двама свидетели, от които да е видно и изяснено това, което сте описали (напр. „В този ден бях в платен отпуск, но дойдох защото…).
      НОИ ще реши дали да признае злополуката за трудова или не.

      Помощ за разследването:

      http://otgovori.info/docs/kakvo-da-pravim-pri-trudova-zlopoluka/

      Добри обяснения в сайта на НОИ:
      http://nssi.bg/forusers/procedures/169-procestrzpb/1050-prtz

  5. Шофьор-снабдител катастрофира тежко на път за друго населено място, където закупува материали.Няма свидетели на катастрофата – единствено документи от КАТ.Необходими ли са трима свидетели при раследването и кои да са те – не можем да искаме свидетелства от полицаи и то от далечна област.

    • Здравейте,
      свидетелите могат да бъдат – на първо място самия пострадал (ако е способен да даде показания), след това лицето, на което първо е съобщено за катастрофата (кога е получил съобщението, кой се е обадил, какво му е казано по телефона), както и ръководителят или лицето, което е дало поръчката на шофьора, евентуално механик, който е проверил автомобила преди тръгване, други лица които могат да кажат кога е тръгнал, защо е тръгнал на път. Ако става въпрос за автомобил над 3, 5 тона и се извършва – лицето, което е проверило здравословното състояние.

Вашият коментар