Наръчник за първоначално обучение на членове на КУТ и ГУТ

Към тема 3: Права и задълженияКъм съдържаниетоКъм Тема 5: Оценка на риска

Тема № 4
Вредни фактори за здравето и безопасността на работещите
Видове, въздействие върху здравето и работоспособността, превантивни мерки за защита и промоция на здравето.

Съдържание

Въведение1А. Механични опасности1Б. Акустични фактори1В. Електрически фактори1Г. Оптични фактори1Д. Електромагнитни полета1Е. Йонизиращи лъчения1Ж.Вибрационни фактори1.8. Микроклимат и работа на открито2. Химични агенти3. Биологични фактори4. Физиологични фактори5. Психосоциални фактори6. Превантивни мерки
ВЪВЕДЕНИЕ

Съгласно §1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на Закона за здравословни и безопасни условия на труд “Вредни фактори за здравето и безопасността” са:
• физически (в това число механични, акустични, електрически, оптически, лъчеви, йонизиращи, вибрационни и др.),
• химически,
• биологически,
• психологически,
• организационни и
• други въздействия,
които влияят негативно или заплашват здравето или безопасността на работещите.

Вредните фактори обикновено действат комбинирано, т.е. никога не съществува само един фактор на работното място, който да заплашва здравето и безопасността на работещите. Често наличието на един вреден фактор обуславя съществуването и на друг.

1. Физични фактори
1.А. Механични опасности

Под механична опасност се разбира комбинацията от физични фактори, които могат да доведат до нараняване поради механично въздействие от страна на конкретна машинна част, инструмент, заготовка и т.н, както и дължащо се на въздействието на различни материали.

Примери за източници на механична опасност и последици са посочени в стандарта БДС EN ISO 14121-1:2008 Безопасност на машините. Оценяване на риска. Част 1: Принципи (ISO 14121-1:2007)

Примери за типични опасности

Примери за механични опасности
Примери за механични опасности

Опасни/рискови ситуации

Когато човек е изложен на поне една опасност, то тогава говорим за опасна/рискова ситуация. Най-често на механични опасности човек е изложен при работа с машини и инструменти.

Примери за опасни ситуации:

  • работа в близост до движещи се части;
  • работно място, изложено на опасност от изхвърляне на части;
  • работа под товар.

На практика, опасните ситуации са често описвани като задачи или операции, които работещия трябва да изпълнява, например ръчно зареждане или вземане на работни детайли от преса.

Мерки за предпазване от механични рискове

Защита от механични опасности

Периодични проверки

Когато безопасността на работното оборудване зависи от условията на инсталиране, с цел да се гарантира правилното му инсталиране и функциониране работодателят осигурява извършването на:

1. първоначална проверка след инсталирането и преди първото пускане в експлоатация;
2. проверка след инсталиране на работното оборудване на друга работна площадка или при промяна в местоположението му.

След реконструкция и други промени в производствените процеси, продължителен период на престой, възникване на извънредни обстоятелства, като природни бедствия, аварии и др., които могат да имат вредни последици за безопасността на работното оборудване, работодателят осигурява извършването на извънредни проверки и при необходимост изпитвания.

Защитни прегради и предпазни устройства

Неподвижните защитни прегради се захващат се с помощта на системи, които могат да се отварят или демонтират само с помощта на инструменти. Те защитават части, до които операторът няма достъп по време на нормалното обслужване на машината.

Когато някои от движещите се части, които директно участват в работния процес, не могат да бъдат изцяло или частично недостъпни по време на работа поради необходимостта от извършване на операции, изискващи намеса на оператора, те трябва да бъдат съоръжени със:

  • неподвижни или подвижни защитни прегради с блокировка, предотвратяващи достъпа до онези участъци от частите, които не се използват при работата;
  • регулируеми защитни прегради, ограничаващи достъпа до участъците от движещите се части, до които е необходимо да има достъп.

 

 

Опасни зони

За работни места, които съдържат опасни зони, в зависимост от степента на риска:

  • се поставят установените знаци за безопасност;
  • се прилагат средства, препятстващи достъпа на неупълномощени лица в тези зони;
  • се предприемат необходимите мерки за предпазване на упълномощените работещи при влизане в опасните зони.

Нормативни изисквания относно документация

Инструкция за експлоатация

Инструкцията за експлоатация се съставя от производителя или неговия упълномощен представител.

Съгласно чл. 112 на Наредба за съществените изисквания и оценяване съответствието на машините всяка машина се придружава от:

  1. оригинална инструкция за експлоатация, съставена на един от официалните езици на Общността;
  2. превод на оригиналната инструкция за експлоатация, съставен на езика на държавата членка, в която машината се пуска на пазара и/или в действие.

Инструкция за безопасна работа
(чл. 166 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г.)

При използване на работно оборудване, при което съществува риск за безопасността и здравето на работещите, работодателят осигурява прилагането на писмени инструкции, които трябва да са разбираеми за работещите, за които се отнасят, и да съдържат необходимата информация, в т. ч.:

  1. условията за използване на работното оборудване;
  2. предвидимите ненормални ситуации;
  3. изискванията за безопасност и здраве при работа;
  4. извлечените от опит заключения при използването на работното оборудване.

Досие на оборудването
(чл. 10 от Наредба 7/1999 г.)

За всяко оборудване работодателят съставя досие, което съдържа всички документи, отразяващи периодични изпитвания и проверки при експлоатацията, включително ремонтите, както и измерванията за състоянието на работната среда, включително резултатите от мониторинга, когато се предвижда такъв.

След реконструкция и други промени в производствените процеси, продължителен период на престой, възникване на извънредни обстоятелства, като природни бедствия, аварии и др., които могат да имат вредни последици за безопасността на работното оборудване, работодателят осигурява извършването на извънредни проверки.

За резултатите от проверките се съставя протокол, който се съхранява в техническото досие по чл. 10.

Приложима нормативна база, свързана с механични фактори

  • Наредба за съществените изисквания и оценяване съответствието на машините.
  • Наредба № 3 от 23 март 2004 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при механично (студено) обработване на метали.
  • Наредба № 6 от 25 май 2004 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при механично обработване на дървесина.
  • Наредба № 7 от 23 септември 1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване.
  • Наредба № 8 от 23 септември 2004 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с въздушни компресорни инсталации и уредби.
  • Наредба № 10 от 7 декември 2004 г.за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с електрокари и мотокари.
  • Наредба № 12 oт 27 декември 2004 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с автомобили.

1. Физични фактори
1Б. Акустични фактори

Звуковите вълни могат да се характеризират като механични трептения в еластична среда, които предизвикват промени в налягането. Звукът е слуховото усещане, предизвикано от тези промени.

1.2.1. Шум

Шумът е дразнещ и увреждащ звук.

Дали един звук ще бъде възприет като дразнещ зависи както от неговите физични характеристики, така и от субективното отношение на човека към него.

Шумът може да бъде:

  • постоянен;
  • променлив;
  • прекъсващ;
  • импулсен.

Импулсният шум включва нежелани, почти мигновени (като импулс) остри звуци, например изстрел от пистолет, удар на преса, удар с чук и др. Импулсният и променлив шум имат по-неблагоприятно въздействие в сравнение с постоянния.

Въздействие на шума върху здравето

Производственият шум, като фактор на работната среда, въздейства както на слуховия анализатор (специфично пряко действие), така и на целия организъм (неспецифично непряко действие).

Пряко въздействие върху слуховия анализатор

- преходно (частично) понижение на слуха - получава се при краткотрайни шумови въздействия и в началото на трудовия стаж в шумни професии. Промените са функционални и обратими;

- трайно хронично увреждане на слуха (професионална твърдоухост). Изразява се с двустранна загуба на слуха с първоначално засягане на високите честоти (4000 Hz) и е с прогресиращо развитие. Професионалната твърдоухост настъпва постепенно след различна продължителност на трудовия стаж – най-често 8 – 10 години. Признава се за професионално заболяване при установяване на причинната връзка с извършваната работа;

- остра звукова травма – възниква при много интензивен шум (при взривни работи) и при резки високи шумови нива.

Неспецифично непряко въздействие - върху нервната система, сърдечно-съдовата система, храносмилателната система.

Високите нива на шум могат да засегнат безопасността, тъй като вероятно могат да смутят звуковата предупредителна информация.

  • Сигналите за опасност могат да бъдат заглушени.
  • Информацията, предадена устно от колега или по високоговорителя, може да стане неразбираема.

Основният нормативен документ, който определя минималните изисквания за предпазване на работещите при експозиция на шум, e Наредба № 6 от 15 август 2005 г. за минималните изисквания за осигуряване на здравето и безопасността на работещите при рискове, свързани с експозиция на шум.

Наредбата въвежда следните стойности на експозиция:

Дневно ниво на експозиция на шум

Върхово звуково налягане

Гранични стойностиLex,8h = 87 dB(А)

и

ppeak = 200 Ра,

съотвестващо на 140 dB(С);

Горни стойности за предприемане на действиеLex,8h = 85 dB(А)

и

ppeak = 140 Ра, съответстващо на 137 dB(С);
Долни стойности

за предприемане на действие

Lex,8h = 80 dB(А)

и

ppeak = 112 Ра, съответстващо на 135 dB (С).

Съгласно наредбата:

"Дневно ниво на експозиция на шум (Lex,8h)” е времево претеглена средна стойност на нивата на експозиция на шум за 8-часов работен ден, както е определено в стандарт БДС ISO 1999:2004, т. 3. 6 (бел. Вече има нова версия на стандарта - ISO 1999:2014); то обхваща всички шумове при работа, включително импулсен шум.

“Върхово звуково налягане (ppeak)” е максималната стойност на “С” честотно претеглено моментно налягане на шума.

Ако дневната експозиция значително се различава в два последователни работни дни, може да се използва средноседмично вместо дневно ниво на експозиция на шум. В този случай средноседмичното ниво на експозиция на шум, доказана чрез измерване, не трябва да превишава граничната стойност на експозиция 87 dB(А).

Задължения на работодателя за оценяване на риска при експозиция на шум

Работодателят е длъжен да оцени и когато е необходимо, да измери нивата на шума, на които работещите са експонирани. Оценката на риска се извършва съгласно Наредба № 5 за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска.

При оценяването на риска в наредбата има задължителни входни елементи, които трябва да се имат предвид.

Пример 1: При оценяване на риска трябва да се има предвид всяко косвено въздействие върху здравето и безопасността на работещия, произтичащо от взаимодействието между шума и предупреждаващите сигнали или други звуци, които трябва да се следят, за да се намали рискът от злополуки.

До повишен риск от злополуки може да се стигне, ако производственият шум и звукът на предупреждаващи сигнали са с близки честотни характеристики, което ще доведе до затруднено чуване на предупреждаващите сигнали.

 

Периодичността на измерванията е с периодичността на оценката на риска.

На работните места и оборудване, където шумовите характеристики са близки или по-високи от допустимите се извършват проверки най-малко веднъж в годината. (Наредба №7 от 1999 г.)

Мерки за намаляване на риска

Технически мерки

  1. Намаляване на шума чрез защитни прегради, ограждения, шумопоглъщащи покрития.
  2. Намаляване на структурния шум чрез заглушаване или изолация.
  3. Подходящи програми за поддържане на работното оборудване, работното място и на системите на работното място.

Организационни мерки

  1. Избор на подходящо работно оборудване, като се отчита работата, която се извършва, генериращо възможно най-малко шум;
  2. Проектиране на разположението на работните места;
  3. Подходяща информация и обучение на работещите за правилното и безопасното използване на работното оборудване с цел да се сведе до минимум експозицията им на шум.
  4. Обозначаване на опасните зони със знаци.

Осигуряване на лични предпазни средства

Между 80 – 85 dB(А)Над 85 dB(А)
Работодателят е длъжен да осигури на работещите лични предпазни средства за защита на слуха.Личните предпазни средства за защита на слуха се използват задължително!

Специфични мерки за превенция

за работници и служители, които извършват работи при които са изложени на експозиция на шум над горната стойност за предприемане на действие (85 dB (A)

Допълнителен платен годишен отпуск - не по-малко от 5 работни дни, при условие че работникът или служителят е работил при тези условия в рамките на една календарна година.

Здравно наблюдение

Работодателят осигурява провеждането на периодични медицински прегледи:

  • оториноларинголог;
  • невролог;
  • аудиометрия.

При превишаване на нивото на шума:

  • до 20 децибела - един път на 24 месеца
  • над 20 децибела - един път на 12 месеца

 

1.2.2.Инфразвук и ултразвук

Инфразвукът и ултразвукът са недоловими за слуха.

Източници на инфразвук са компресори, турбини, промишлени вентилатори, агрегати, голямогабаритни машини, механизми и съоръжения.

Нарушенията вследствие действие на инфразвук не са изучени достатъчно. Научните изследвания са доказали че нискочестотната акустична енергия с достатъчен интензитет е дразнител за слуховия анализатор и механорецепторите на кожата, вследствие на което настъпват промени във функционалното състояние на слуховия анализатор, вестибуларен анализатор, централна нервна система, сърдечно-съдова и дихателна системи.

Ултразвук се използва в:

- в медицината – за визуализиране на мускули и меки тъкани, за физиотерапия и лечение на рака, за разбиване на камъни в бъбреците или за лекуване на перде на окото.

- в промишлеността - за регистриране и оценка на различни дефекти и нееднородности в изделията (дефектоскопия); ултразвуково (supersonic) почистване; Заваряване и монтаж на пластмасови изделия. Ултразвуково рязане на текстилни материали

Ултразвуковите колебания оказват механични,термични и физикохимични ефекти в почти всички тъкани,органи и системи. Най-чувствителни са централната и периферна нервна система, кората на главния мозък, хипоталамус, ретикуларна формация,вегетативната нервна система и периферните нерви. Механизмът на ултразвуковата полиневропатия отначало се определя от рефлекторните въздействия изходящи от вегетативните ядра на хипоталамуса, а по-късно от органични изменения в нервните стволове.

Приложима нормативна база, свързана с експозиция на шум

  • Наредба № 6 от 15.08.2005 г. за минималните изисквания за осигуряване на здравето и безопасността на работещите при рискове, свързани с експозиция на шум
  • Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, глава V, раздел V

Допълнителни информационни материали

1. Физични фактори
1В. Електрически фактори

Електрическият ток представлява насочено движение на електрически заряди. Измерва се в ампери.

Електрическите фактори са свързани с вредни и опасни въздействия на електрическия ток при преминаване през човешко тяло.

Рискове за безопасността и здравето

Поражение от електрически ток

Поражение от електрически ток се нарича необратимо въздействие върху човешкото тяло, което причинява електрическия ток при протичане през него.

Електрически удар е болестно въздействие на електрически ток при преминаването му през организма и се изразява в нарушаване на функциите на жизнено важни органи, като тези на дишането и сърдечната дейност.

Степента на това въздействие зависи от силата на тока, неговия вид и честота, пътя през който той минава през тялото, времето на неговото протичане и състоянието на организма в момента на попадането му под напрежение.

До поражение от електрически ток може да се стигне по два начина:

Директен допир - поражения от електрически ток поради допиране или опасно приближаване до части под напрежение (проводници, жици, кабели, клеми и други подобни).

Индиректен допир - поражения от електрически ток поради възникване на опасни напрежения на частите, които нормално не се намират под напрежение, при дефект на електрическа изолация (корпуси на двигатели, машини, табла и други подобни).

Мерки за защита срещу директен допир

Съгласно чл. 178, ал. 2 на Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. За устройството на електрическите уредби и електропроводните линии за защита срещу директен допир поотделно или съвместно се прилагат следните мерки:

  • основна изолация на тоководещите части;
  • обвивки и прегради;
  • ограждения;
  • разполагане извън зоната на досегаемост;
  • безопасно свръхниско напрежение до 25 V (променливо или постоянно).

В чл. 179, ал. 1 на същата наредба са посочени следните мерки, които се прилагат поотделно или съвместно за защита от индиректен допир:

  • защитно заземяване;
  • автоматично изключване на захранващото напрежение;
  • защитно изключване;
  • изравняване на потенциалите (електрическа връзка между различни достъпни токопроводими части и непринадлежащи (чужди) на уредбата части, осигуряваща им един и същ потенциал или приблизително равни потенциали);
  • защитно изолиране (двойна или усилена изолация);
  • защитно разделяне;
  • безопасно свръхниско напрежение или предпазно свръхниско напрежение;
  • изолиращи (нетокопроводими) помещения, зони, площадки.

Термични травми

Термични травми се получават при протичане на големи токове, свързани с отделяне на значително количества топлина. Такива са токовете при къси съединения и електрическа дъга. Термичните травми включват изгаряния на кожата и тъканите на различни органи, в частност и на очите.

Пожари и експлозии

Пожари и експлозии от електрически ток могат да бъдат причинени чрез електрическа искра или електрическа волтова дъга в пожароопасна или взривоопасна среда. Пожар могат да причинят и претоварени и прегрети електрически проводници в контакт с леснозапалими или горими материали.

Изисквания за квалификационна група за безопасност при работа по електрообзавеждането до 1000V

“Квалификационна група за безопасност при работа” е степен за оценяване на квалификацията на персонала по придобити знания и практически умения за осигуряване на здраво-словни и безопасни условия на труд.

Определени са квалификационни групи - от първа до пета, степенувани по отговорност на задълженията и действията на лицата, свързани с осигуряване на безопасност при работа.

Пример за работещи, за които се изисква първа квалификационна група: общи и строителни работници, бояджии, монтажници и др., изпълняващи работи, при които е възможно възникване на опасност за поражение от електрически ток и за работници, които при работа използват ръчни и преносими електроинструменти от клас I на защита срещу поражение от електрически ток (със защитен проводник - зануляване, защитно заземяване или защитно изключване) и др.

Пример за работещи, за които се изисква втора квалификационна група са: електрозаварчици и електрошлосери, лицата, които извършват сваляне, почистване и замяна на електрически лампи в осветителите на сгради и др.

Кога се полага изпит за квалификационна група?

  • при постъпване на работа;
  • за повишаване на квалификационна група;
  • за възстановяване на квалификационна група след отнемане/понижаване;
  • периодично, в срокове, определени в длъжностната характеристика, но не по-дълги от две години за изпълнителския персонал и от три години - за ръководния персонал.

Дневник на ръчните електрически инструменти (Чл. 416. Правилник до 1000V)

Работодателят с писмена заповед определя лица с трета квалификационна група от електротехническия персонал, които следят за изправността на ръчните електрически инструменти, преносимите лампи и трансформатори и ежемесечно извършват визуални проверки на здравината на корпусите, изправността на изолацията на ръкохватките, състоянието на захранващите кабели и здравината на щепселните съединения.

Резултатите от проверките се отразяват в специален дневник, който съдържа най-малко следните данни:

  • дата на проверката;
  • наименование на проверяваното изделие,
  • фабричен (инвентарен) номер,
  • резултат от проверката,
  • име и подпис на проверяващия.

Приложима нормативна база, свързана с електробезопасност

  • Наредба № 1 от 27 май 2010 г. За проектиране, изграждане и поддържане на електрически уредби за ниско напрежение в сгради.
  • Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. За устройството на електрическите уредби и електропроводните линии.
  • Наредба № 4 от 22 декември 2010 г. За мълниезащитата на сгради, външни съоръжения и открити пространства.
  • Наредба № 9 от 9.06.2004 г. За техническата експлоатация на електрически централи и мрежи
  • Наредба № 16-116 от 8 февруари 2008 г. За техническа експлоатация на енергообзавеждането.
  • Наредба № 22 от 8 май 2006 г. За изпитване на електрозащитни средства в експлоатация.
  • Правилник за безопасност и здраве при работа по електрообзавеждането с напрежение до 1000 V.
  • Правилник за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи.

1. Физични фактори
Оптични фактори

Оптични лъчения

"Оптични лъчения" са всички електромагнитни лъчения с дължина на вълната от 100 nm до 1 mm.

Спектърът на оптичните лъчения се разделя на ултравиолетови лъчения, видими лъчения и инфрачервени лъчения:

  • “ултравиолетови лъчения” са оптични лъчения с дължина на вълната между 100 nm и 400 nm; ултравиолетовият диапазон се разделя на: UVA (315 – 400 nm), UVB (280 – 315 nm), UVC (100 – 280 nm);
  • “видими лъчения” са оптични лъчения с дължина на вълната между 380 nm и 780 nm;
  • “инфрачервени лъчения” са оптични лъчения с дължина на вълната между 780 nm и 1 mm.

Минималните изисквания за осигуряване на здравето и безопасността на работещите при рискове, свързани с експозиция на изкуствени оптични лъчения са определени в Наредба № 5 от 11 юни 2010 г.

На повечето работни места съществуват изкуствени оптични лъчения. Много от тях представляват малък или никакъв риск от причиняване на наранявания, а някои от тях позволяват трудовите дейности да бъдат извършвани безопасно.

Оптичните лъчения биват некохерентни и кохерентни (лазерни) лъчения (полихроматични и монохроматични лъчения)

“Некохерентни лъченияКохерентни (лазерни) лъчения
Некохерентни лъчения са всички оптични лъчения, с изключение на лазерните.
Източници на такива лъчения са:
- източници с нажежаема спирала;
- „неонови” лампи;
- флуоресцентни лампи;
- живачни лампи;
- металхалогенни лампи;
- късодъгови лампи;
- въгленови дъги;
- светодиоди;
- CRT – тръби за катодни лъчи;
- телевизионни и компю-търни екрани;
- копирни машини и др.
 

“Лазерни лъчения” са оптични лъчения, излъчвани от лазер.
Лазер е всяко устройство, което може да генерира или усилва електромагнитни лъчения в оптичния обхват с дължината на вълната предимно чрез процес на контролирано стимулирано излъчване
Лазерите са източници на монохроматично кохерентно лъчение.
При тях оптичното лъчение е във висока степен насочено и се фокусира точно.
Лазерите се използват за обработка на материали, измервания, комуникации, устройства за запис и четене на информация, различни направления в медицината и др.

Въздействие на оптичните лъчения върху човешкия организъм

Оптичните лъчения се поглъщат от външните слоеве на тялото и по тази причина биологичните последици се ограничават преди всичко до кожата и очите, но са възможни и последици за целия организъм.

Различните дължини на вълните оказват различно въздействие в зависимост от това, коя част от кожата или окото поглъща лъченията, и от вида на взаимодействието, оказало влияние: в ултравиолетовата област от спектъра преобладават фотохимичните последици, а в инфрачервената топлинните последици.

Лазерното лъчение може да предизвика допълнителни последици, характеризиращи се с много бързо поглъщане на енергия от тъканта, като е особено опасно за очите, където лещите могат да фокусират лъча.

Класификация на безопасността на лазери

Класификацията на лазерите се основава на понятието за достъпна граница на емисия (ДГЕ). Лазерите са групирани в 7 класа (1, 1М, 2, 2М, 3R, 3B, 4). Колкото по-висок е класът, толкова по-голяма е възможността за причиняване на вреди.

Клас 1 лазерно оборудване е такова, което се счита за безопасно по време на използване.

Този клас включва съоръжения, които съдържат свръхмощни лазери, разположени в предпазен корпус, който предотвратява експозицията на хора на лъченията и който не може да бъде отворен без изключване на лазера или изисква инструменти, за да се достигне до лазерния лъч:

  • лазерен принтер,
  • CD и DVD плейъри и записващи устройства,
  • лазери за обработка на материали.

 

При използване на оборудване клас 3В и клас 4 се изисква използването на лични предпазни средства.


1.4.2. Осветеност

Осветеността е физична величина, характеризираща отношението между светлинния поток, падащ върху дадена повърхнина, и площта на тази повърхнина. Единицата за осветеност в SI е лукс, означава се с lx.

Според естеството на източниците осветлението е естествено, изкуствено и смесено.

Естественото осветление е слънчевото. Естественото осветление може да бъде странично, горно или комбинирано.

Изкуственото осветление се получава от светлината на изкуствен източник и може да бъде общо, комбинирано и локално.

Смесено осветление – при него естественото осветление се допълва от изкуствено.

Съгласно чл. 74 от Наредба 7/1999 г. работните места трябва да имат естествено и изкуствено осветление, което да осигурява безопасността и здравето на работещите. С приоритет се осигурява естествено осветление.

Нормите за осветеност са посочени в Наредба № 49 за изкуствено осветление на сградите.

Наредбата въвежда норми за осветеност както за работни места, така и за складове и спомагателни помещения (помещения за отдих, гардероби, стълбища и др.)

Например минималната осветеност при общо осветление в административни кабинети е 300 lx, а в помещенията за отдих - 150 lx.

Периодичност на измерванията на осветеност

За целите на оценката на риска измерванията са с периодичността на оценката на риска.

Съгласно чл. 78 (2) от Наредба 7/23.09.1999 г. „Качествените показатели на осветителните уредби и устройства се установяват с периодични измервания.” Във връзка с това Наредба 16-116/ 8.02.2008 г. За техническа експлоатация на енергообзавеждането въвежда изисквания за измерване най-малко един път в годината степента на осветеност в контролните точки и нивото на общата осветеност (чл. 381).


Приложима нормативна база, свързана с оптични фактори и осветеност

  • Наредба № 5 от 11.06.2010 г. за минималните изисквания за осигуряване на здравето и безопасността на работещите при рискове, свързани с експозиция на изкуствени оптични лъчения
  • Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, глава V, раздел I
  • Наредба № 16-116 от 8.02.2008 г. за техническа експлоатация на енергообзавеждането
  • Наредба № 49 от 23.01.1976 г. за изкуствено осветление на сградите

Допълнителни материали

1. Физични фактори
1.5. Електромагнитни полета

„Електромагнитни полета“ са статични електрически полета, постоянни магнитни полета и променливи във времето електрически, магнитни и електромагнитни полета с честоти до 300 GHz.

Много от дейностите, които се извършват на съвременните работни места, пораждат електромагнитни полета, включително употребата на електрическо оборудване и много от обичайните средства за комуникация.

Последици за здравето и безопасността

Рисковете за работниците могат да произтичат както от преките ефекти на полета върху тялото, така и от непреките, които произтичат от присъствие на обекти в полето.

Преките ефекти представляват промените, които настъпват у човека в резултат на излагане на електромагнитно поле. Преките ефекти са:

  • световъртеж и гадене от статични магнитни полета (обикновено свързани с движение, но могат да възникнат и при неподвижно състояние);
  • ефекти върху сетивните органи, нервите и мускулите, предизвикани от нискочестотни полета (до 100 kHz);
  • нагряване на цялото тяло или части от него от високочестотни полета (10 MHz и повече); над няколко GHz нагряването се ограничава предимно в повърхността на тялото;
  • ефекти върху нервите и мускулите и нагряване от средновисоки честоти (100kHz—10 MHz).

Непреките ефекти са нежелани ефекти, които могат да бъдат предизвикани от наличието на обект в електромагнитното поле, което може да предизвика опасност за здравето или безопасността. Непреките ефекти са:

  • смущения на медицинско електронно оборудване и други изделия;
  • смущения на активни имплантирани медицински изделия или оборудване, като например сърдечни стимулатори или дефибрилатори;
  • смущения на медицински изделия, които се поставят върху тялото, като например инсулинови помпи;
  • смущения на пасивни импланти (изкуствени стави, пирони, тел или пластини, изработени от метал);
  • ефекти от шрапнел, метални украшения по тялото, татуировки и изкуство по украсяване на тялото;
  • опасност от попадане на феромагнитни предмети в статични магнитни полета;
  • неумишлено задействане на детонатори;
  • пожари и взривове, възникнали от запалването на запалими или избухливи материали;
  • поражения от електрически ток или изгаряния от електрически токове при допир, когато човек докосне проводящ предмет в електромагнитно поле и той или предметът е заземен.

Работещи, изложени на специфичен риск

Някои работници могат да бъдат изложени на специфичен риск, произтичащ от електромагнитни полета. Това са работниците, които носят активни имплантирани медицински устройства (например сърдечни стимулатори, кохлеарни импланти и др.), пасивни имплантирани медицински изделия (например изкуствени стави, стентове и др.), медицински изделия върху тялото (външни инфузионни помпи за хормони), както и бременните работнички.

Наредба № РД-07-5 от 15.11.2016 г. определя минималните изисквания за осигуряване на здравето и безопасността на работещите при рискове, свързани с експозиция на електромагнитни полета.

Наредбата изисква всички работодатели да направят оценка на рисковете, произтичащи от извършваната от тях работа и да въведат защитни или превантивни мерки за намаляване на рисковете, които са открили.

При идентифициране и оценяване на електромагнитните полета на работното място, наредбата изисква да се използват следните допълнителни ръководства:

  • Незадължително ръководство за добри практики при прилагане на Директива 2013/35/ЕС за електромагнитните полета, том 1: Практическо ръководство;
  • Практическо ръководство за добри практики при прилагане на Директива 2013/35/ЕС за електромагнитните полета, том 2: Проучвания на конкретни случаи;
  • Незадължително ръководство за добри практики при прилагане на Директива 2013/35/ЕС за електромагнитните полета: Ръководство за малки и средни предприятия.

В Ръководствата има разработена таблица с изброени много общи трудови дейности, оборудване и работни места, като е посочено дали е вероятно да се изискват специализирани оценки на риска за:

  • работници с активни импланти;
  • други работници, изложени на специфичен риск;
  • работници, които не са изложени на специфичен риск.

Когато на работното място се срещат само ситуациите, посочени в таблицата, срещу които е отбелязано „Не“ във всички съответни колони, обикновено няма да е необходимо да се извършва специална оценка на електромагнитните полета, но ще е необходима оценка на общия риск, съгласно изискванията на Закона за здравословни и безопасни условия на труд.

Приложима нормативна база, свързана с електромагнитни лъчения

  • Наредба № РД-07-5 от 15.11.2016 г. за минималните изисквания за осигуряване на здравето и безопасността на работещите при рискове, свързани с експозиция на електромагнитни полета.
  • Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, глава V, раздел VII

1. Физични фактори
1Е. Йонизиращи лъчения

Йонизиращите лъчения представляват пренос на енергия под формата на частици или електромагнитни вълни с дължина на вълната, по-малка или равна на 100 nm.

Способността на някои ядра спонтанно да се превръщат в други ядра, което се съпровожда с изпускане на микрочастици, се нарича радиоактивност.
Лъченията, изпускани от атомните ядра при техните радиоактивни превръщания се наричат ядрени или радиоактивни лъчения.
Трите вида ядрени лъчения се означават с първите букви от гръцката азбука: a , b и g.

Алфа-лъчите (алфа-частиците) се състоят от два протона и два неутрона. Те имат малка прониквателна способност, могат да се погълнат от един лист хартия. Практически не са опасни за човека при външно облъчване.

Бета-лъчите (бета-частиците) са електрони или позитрони, поток от електрони, които се движат със скорост, близка на скоростта на светлината. При големи дози външно облъчване могат да причинят поразяване на кожата.

Гама-лъчите (гама-частиците) и рентгеновите лъчи представляват поток от фотони и предизвикват електромагнитно лъчение, носят много по-голяма енергия и проникват дълбоко в тъканите. Те имат голяма прониквателна способност като могат да преминат през няколко сантиментров метален лист.

Източниците на йонизиращи лъчения са:

  • естествени - от земен и космически произход.
  • изкуствени, създадени от човека (гама-дефектоскопия, медицинска диагностика, лъчетерапия, ядрена енергетика, радиовъглеродно датиране и др.).

Йонизиращи лъчения в медицината

Йонизиращите лъчения се използват в три големи направления в медицината: рентгенология, радионуклидна диагностика и лъчелечение.

Рентгенологията включва три метода, които се различават главно по начина за получаване на диагностичния образ – рентгеновата графия, рентгеновата скопия, компютърната томография.

Радионуклидната (радиоизотопната) диагностика е метод, при който се използват радиофармацевтици – химични съединения, съдържащи изкуствени радионуклиди.

Лъчелечението (радиотерапията) е един от трите основни метода за лечение на злокачествените заболявания.

Какви видове облъчване може да предизвика инцидент с източници на йонизиращи лъчения?

  • външно – целотелесно или локално;
  • вътрешно – замърсяване с радиоактивен материал чрез вдишване, поемане с храна, чрез кожата или ранева повърхност;
  • комбинирано – вътрешно и външно или комбинация на радиационното с термично и/или травматично увреждане;
  • остро, протрахирано или фракционирано – в зависимост от продължителността на въздействието.

След облъчване с високи дози увреждането се развива във времето в определени фази като тяхната проява и продължителност са в зависимост от дозата. Ниските дози не предизвикват видими ефекти.

Симптоматика при облъчване с източник на проникваща радиация

При целотелесно облъчванеПри локално облъчване
Гадене, повръщане, отпадналост, възможно е повишаване на температурата и диария, последвани от латентен период с различна продължителност.

Развитието на заболяването включва инфекции, кръвотечение и стомашно-чревни симптоми.

 

В зависимост от дозата, може да предизвика зачервяване, оток, «лющене» на кожата, мехури, болка, некроза, гангрена и обезкосмяване на облъчената повърхност.

Локалното кожно увреждане се развива бавно – обикновено от седмици до няколко месеца – често болезнено и трудно за лечение с обичайните методи.

Индивидуален дозиметричен контрол

Индивидуален дозиметричен контрол се извършва на:

  • лицата, които извършват дейности с източници на йонизиращи лъчения;
  • лицата, които преминават обучение в среда на йонизиращи лъчения;
  • лицата от външни организации, които извършват дейности в предприятието и са в среда на йонизиращи лъчения;
  • лицата, които участват в ликвидиране на последствията от радиационни инциденти и аварии.

Специализирани медицински прегледи

Предварително медицинско наблюдение се провежда на:

  1. всички лица, които кандидатстват за работа в среда на йонизиращи лъчения, за установяване на здравословното им състояние;
  2. лицата, които подновяват работа в среда на йонизиращи лъчения след прекъсване за повече от шест месеца.

Периодичното медицинското наблюдение се провежда през определени интервали от време в зависимост от характера на работата, която лицето изпълнява, професионалния риск от дейността с източника на йонизиращо лъчение и здравословното му състояние.

Прегледите се извършват по договор между работодателя и директора на Националния център по радиология и радиационна защита (НЦРРЗ).

Приложима нормативна база, свързана с йонизиращи лъчения

  • Наредба № 13 от 16 декември 2016 г. За осигуряване на радиационна защита при работа с рентгенови уредби за медицински цели
  • Наредба № 28 от 9 септември 2005 г. За условията и реда за регистрация, обработка и съхраняване на данните, съдържащи се в регистъра на лицата, които работят или са работили в среда на йонизиращи лъчения.
  • Наредба № 29 от 16 септември 2005 г. За здравни норми и изисквания при работа в среда на йонизиращи лъчения.
  • Наредба № 32 от 7.11.2005 г. За условията и реда за извършване на индивидуален дозиметричен контрол на лицата, работещи с източници на йонизиращи лъчения
  • Наредба за радиационна защита при дейности с източници на йонизиращи лъчения (Приета с ПМС № 200 от 4 август 2004 г.).
  • Наредба за условията и реда за уведомяване на Агенцията за ядрено регулиране за събития в ядрени съоръжения и обекти с източници на йонизиращи лъчения (Приета с ПМС № 188 от 30 юли 2004 г.)

1. Физични фактори
1Ж.Вибрационни фактори

Вибрация наричаме механично трептене в твърда среда. Трептенето може да бъде просто и да се извършва само с една честота или сложно с повече съставляващи. Срещаните в практиката вибрации обикновено са сложни механични трептения с много съставляващи с различна честота.

В зависимост от мястото на контакт с тялото вибрациите се разглеждат в два вида:

"Вибрация ръка-рамо" е механична вибрация, която при предаване на системата ръка-рамо води до рискове за здравето и безопасността на работещите, по-специално до съдови, костни, ставни, нервни или мускулни нарушения

Вибрации ръка-рамо
Вибрации ръка-рамо

Примери: Използване на ръчни инструменти с ударно-пробивно действие или ротационно действие (перфоратор, къртач, ъглошлайф)

Рискове за здравето при експозиция на вибрации "ръка-рамо":

  • Съдови смущения.
    Съдовите смущения са един от най-ранните, ярки и доминиращи появи на вибрационните увреждания. Работниците, изложени на вибрации, предавани по системата ръка-рамо, могат да се оплакват от периоди на побеляване (обезцветяване) на пръстите, предизвикано обикновено от излагането им на студ. Ако експозицията на вибрации продължи, пристъпите на побеляване стават все по-чести, засягайки повече пръсти.
  • Неврологични смущения.
    Работниците, изложени на вибрации, предавани от дланта и пръстите нагоре по ръката, могат да усещат изтръпване и вкочаняване на пръстите и ръцете си. Ако експозицията на вибрации продължава, има тенденция тези симптоми да се влошават и могат да попречат на работоспособността и ежедневните дейности. Може да се прояви намаление на нормалната чувствителност за допир и температура, както и влошаване на сръчността на ръцете.
  • Мускулно-скелетни смущения.
    Продължителната експозиция на вибрации може да доведе до мускулна слабост, болки в ръцете до китките и над тях, както и понижена сила на мускулите.
    Смущенията в кръвоносните съдове, неврологичните смущения и деформации на костите и ставите, причинени от вибрации, предавани по системата ръка-рамо, са признати професионални заболявания.

"Вибрация на цялото тяло" е механична вибрация, която при предаване на цялото тяло води до рискове за здравето и безопасността на работещите, по-специално до болки в кръста и травми на гръбначния стълб.

Вибрации цяло тяло
Вибрации "цяло тяло"

Примери: Управление на тежкотоварни автомобили (особено по неравни пътища и терени), пътно-строителни машини и др.

Рискове за здравето при експозиция на вибрации на цяло тяло:

  • Болки в кръста и нарушения на гърба, рамената или врата.
    Болките в кръста, както и нарушенията на гърба, рамената и врата не са специфични за експозициите на вибрации. Има много допринасящи фактори като работна поза, антропометрични характеристики, мускулен тонус, физическа работоспособност и индивидуална предразположеност (възраст, съществуващи предишни заболявания, мускулна сила и др.).
  • Други нарушения.
    При експозиция на общи вибрации е установено увеличаване на субективните оплаквания (повишена уморяемост, раздразнителност, главоболие, световъртеж, нарушения на съня), тремор на ръцете.

Нискочестотните вибрации на тялото могат да причинят кинетоза (морска болест).

Кинетозата е синдром на пребледняване, гадене, отпадналост и слабост, който може да прогресира до повръщане и безпомощност. Причинява се от стимулация на вестибуларния апарат по време на пътуване или движение с лодка, кораб, самолет, влак, автомобил, люлка, въртележка и др.

Наредба № 3 от 5 май 2005 г. определя минималните изисквания за осигуряване на здравето и безопасността на работещите при рискове, свързани с експозиция на вибрации.

В наредбата са посочени следните дневни гранични стойности и дневните стойности на експозиция за предприемане на действие на база 8-часова експозиция:

ВибрацииДневна гранична стойност за 8 часаДневна стойност за предприемане на действие за 8 часа
Предавани на системата ръка-рамо5 m/s22,5 m/s2
Предавани на цяло тяло1,15 m/s20,5 m/s2

Какво означава стойност за предприемане на действия?

"Дневна стойност на експозиция за предприемане на действие" е стойността, при превишаването на която работодателят е длъжен да осигури здравно наблюдение и да предприеме технически и/или организационни мерки за отстраняване или намаляване на риска.

Технически и/или организационни мерки за намаляване на риска от вибрации

  • методи на работа, при които експозицията на вибрации е по-ниска;
  • избор на подходящо работно оборудване, генериращо възможно най-малко вибрации;
  • осигуряване на допълнително оборудване, намаляващо риска от увреждания от вибрациите, като седалки, които ефективно намаляват вибрациите, предавани на цялото тяло, и ръкохватки, намаляващи вибрациите, предавани на системата ръка-рамо;
  • подходящи програми за поддържане на работното оборудване и работното място и подходяща организация на работното място;
  • проектиране и разположение на работните места;
  • подходяща информация и обучение на работещите за правилното и безопасно използване на работното оборудване с цел да се сведе до минимум експозицията им на вибрации;
  • ограничаване на продължителността и интензивността на експозицията;
  • подходяща организация на работното време с достатъчни периоди за почивка;
  • осигуряването на работно облекло, което предпазва експонираните работещи от студ и влага.

Здравно наблюдение

Извършва се съгласно изискванията на Наредба № 3 за задължителните предварителни и периодични медицински прегледи на работниците и включа осигуряване на следните прегледи и изследвания:

  • на 12 месеца – невролог, терапевт, ортопед; капиляроскопия, студова проба, вибросетивност.
  • на 24 месеца – оториноларинголог.

Приложима нормативна база, свързана с експозиция на вибрации

  • Наредба № 3 от 5 май 2005 г. за минималните изисквания за осигуряване на здравето и безопасността на работещите при рискове, свързани с експозиция на вибрации
  • Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, глава V, раздел VI

Допълнителни информационни материали

1. Физични фактори
1.8. Микроклиматични и атмосферни фактори

Микроклиматът като фактор на работната среда се отнася към групата на физичните фактори.

За неговата характеристика се измерват и оценяват следните параметри на въздуха в работната среда: температура, относителна влажност, скорост на движение на въздуха и топлинно облъчване.

Рискове за здравето, обусловени от микроклимата на работното място

При продължителна работа в оптимални микроклиматични условия на работа се съхранява нормалното функционално и топлинно състояние на човешкия организъм без да се напрягат механизмите му за терморегулация. При такива условия се усеща топлинен комфорт (състояние на удовлетвореност от заобикалящата външна среда) и се осигурява високо ниво на работоспособност.

Когато се извършва продължителна работа при микроклиматични условия, които излизат извън оптималните може да се стигне до промени на функционалното и топлинно състояние на човешкия организъм, които да предизвикат напрежение в механизмите за терморегулация.

При тези промени не се стига до предела на физиологичните приспособителни механизми и не се нарушава здравето, но е възможна появата на дискомфорт, влошаване на самочувствието и понижение на работоспособността.

С Наредба № РД-07-3 от 18.07.2014 г. се въвеждат гранични стойности на параметрите на микроклимата на работни места в сгради: температура, влажност и скорост на движение на въздуха и топлинно облъчване, които са различни за постоянни и непостоянни работни места и зависят от категорията на работа.

Постоянно работно място е мястото, където се предвижда извършването на работата в помещения или на което и да е място на територията на предприятието, или до което работещият има достъп във връзка с изпълняваната работа за повече от половината от законоустановеното работно време.

Категория на работата е работа според степента на физическото натоварване на организма:

  • "лека физическа работа" е работата, която се извършва в седнало положение, в стоящо положение или в движение, но не изисква системно физическо напрежение или повдигане и пренасяне на тежести при енергоразход до 210 W;
  • "средно тежка физическа работа" е работата, свързана с постоянно ходене, пренасяне на неголеми тежести (до 10 kg) и дейности, които се извършват непрекъснато в стоящо положение при енергоразход от 210 W до 350 W;
  • "тежка физическа работа" е работата, свързана със системно физическо натоварване, с постоянно придвижване и пренасяне на значителни (повече от 10 kg) тежести при енергоразход над 350 W.

Параметрите на микроклимата на работните места в сгради трябва да отговарят на оптималните или допустимите гранични стойности.

Оптималните гранични стойности зависят от периода на годината и категорията на работата. Те се прилагат при климатизирани производствени помещения (помещение, в което климатичната инсталация е проектирана за централизирано поддържане на температурата и влажността на въздуха) и за постоянни работни места в климатизирани кабини за управление и контрол.

Допустимите гранични стойности зависят от периода на годината, категорията на работата и вида на работното място. Те се прилагат в случаите, когато поради технически или технологични причини не е възможно да се осигури спазване на оптималните гранични стойности.

За топлинното облъчване се прилага допустимата гранична стойност.

1.8.2. Работа на открито

При работа на открито на човешкия организъм често се налага да се адаптира към високи или ниски температури, за да поддържа постоянна телесна температура.

Рискове за здравето при работа при високи температури

  • Топлинна хиперпирексия (топлинен удар)
  • Топлинно изтощение.
  • Топлинна хипервентилация.
  • Топлинни мускулни крампи.
  • Топлинен обрив.

Това е много чест проблем при работа в условията на високи температури, особено когато е необходимо носенето на специално работно облекло. Появява се при невъзможност за изпаряване на потта от кожата.

Необходимо е да се има предвид, че поносимостта на организма към високите температури зависи от съчетанието на параметрите на въздуха. Например, при висока влажност трудно се понасят температури на въздуха над 31оС, докато при ниска влажност терморегулацията се справя с температури и до 40оС.

Рискове за здравето при работа при ниски температури

При експозиция на ниски температури телесната температура може да се поддържа, ако човек извършва някаква работа и е екипиран с подходящо работно облекло.

При работа при ниски температури могат да се получат увреждания на пръстите на ръцете, пръстите на краката, носа, бузите, ушите. Могат да настъпят увреждания от измръзване и студово увреждане.

Студовото увреждане настъпва при експозиция на не толкова ниски температури. Засяга най-често долните крайници при условия на продължително излагане на влага и ниски температури. Увреждането е известно като „окопно стъпало”. Появата му не е свързана с екстремно ниски температури. Възможно е да се появи и при температури около 5-10оС.

Задължения на работодателя за оценяване на риска

Работодателят е длъжен да оцени риска за здравето и безопасността на работещите от параметрите на микроклимата на работни места в сгради или от неблагоприятните климатични въздействия при работа на открито и когато е необходимо, да направи съответните измервания. Необходимостта от измервания се определя след консултации с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 от Кодекса на труда и с комитета/групата по условия на труд.

Рискът за здравето и безопасността на работещите се оценява съгласно Наредба № 5 от 1999 г. За реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска.

Измерванията на всеки от параметрите - температура, влажност и скорост на движение на въздуха, на определените постоянни и непостоянни работни места през топлия и студения период на годината се извършват така, че да се обхванат най-неблагоприятните микроклиматични условия. Тези условия се определят след консултации с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 от Кодекса на труда и с комитета/групата по условия на труд.

Периодичността на измерванията е с периодичността на оценката на риска.

Мерки за намаляване на риска

За намаляване на риска при работа при неблагоприятни температури в помещения и работа на открито се прилагат следните мерки:

  • други методи на работа, при които отделяните топлина, влага и въздушни течения са с по-ниски нива;
  • избор на подходящо работно оборудване, излъчващо възможно най-малко топлина;
  • създаване на подходяща организация на работния процес и/или работното време - осигуряване на почивки;
  • създаване на подходяща организация на работните места;
  • осигуряване на колективни средства за защита от неблагоприятно въздействие на параметрите на микроклимата, като климатизация, вентилация, защитни прегради, изолации, екрани и др. и при работа на открито;
  • осигуряване на подходящи лични предпазни средства, в т.ч. специално работно облекло;
  • осигуряване на места за почивка с подходящи условия за възстановяване на топлинния баланс на организма;
  • достатъчно количество питейна вода, както и топли и студени напитки и други течности за възстановяване на водно-солевия и топлинния баланс на организма;
  • осигуряване на наблюдение или средства за комуникация за работещите на открито на изолирани работни места;
  • осигуряване на долекарска и първа медицинска помощ, както и подходящо транспортиране на работещите с внезапно влошено здравословно състояние за оказване на медицинска помощ.

Преустановяване на работата на открито

Съгласно чл. 50 на Наредба № 2/2004 г. извършването на строително-монтажни работи на открито се преустановява при неблагоприятни климатични условия (гръмотевична буря, обилен снеговалеж, силен дъжд и/или вятър, гъста мъгла, през тъмната част на денонощието или при прекъсване на изкуственото осветление и др.). Строителят своевременно информира работещите на строежите, за които отговаря, за очаквани резки промени в климатичните условия.

Съгласно чл. 22 на Наредба РД-07-3 работата на открито се преустановява при опасно ниски или високи температури, гръмотевични бури, обилен валеж, силен вятър и гъста мъгла, определени с код „оранжево“ или „червено“ от Националния институт по метеорология и хидрология, ако създават заплаха за живота и здравето на работещите и за безопасното изпълнение на трудовата дейност.

Работата на открито при посочените условия може да не се преустанови по изключение само в следните случаи:

  • за извършване на работа във връзка с отбраната на страната;
  • за предотвратяване на бедствия и аварии и за овладяване и преодоляване на последиците от тях;
  • за извършване на неотложни обществено необходими работи по възстановяване на водоснабдяването, електроснабдяването, отоплението, канализацията, транспорта и съобщителните връзки и оказване на медицинска помощ.

Приложима нормативна база, свързана с микроклимат и работа на открито

  • Наредба № РД-07-3 от 18.07.2014 г. за минималните изисквания за микроклимата на работните места
  • Наредба № 2 от 22 март 2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи
  • Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, Глава V, Раздел II и IX

2. Химични агенти

 

Съгласно Наредба № 13 от 30.12.2003 г.:

"Химичен агент" е всяко химично вещество и съединение, самостоятелно или в смес, което присъства в естествено състояние или се произвежда, използва или отделя, включително като отпадък при производствената дейност, независимо от това дали е или не е произведено и дали е пуснато на пазара.

"Опасен химичен агент" е:

- всеки химичен агент, който отговаря на критериите за класифициране като опасен съгласно класовете на физични опасности и/или на опасности за здравето, определени в Регламент (ЕО) № 1272/2008, независимо от това, дали химичният агент е класифициран като опасен съгласно посочения регламент;

- всеки химичен агент, който, без да отговаря на критериите за класификация като опасен по буква "а", може поради своите физико-химични, химични или токсикологични свойства и начина, по който се използва или присъства на работното място, да създаде риск за безопасността и здравето на работещите, включително и всеки химичен агент, за който е определена гранична стойност по приложение № 1.

Регламент (ЕО) № 1272/2008 (кратко наименование CLP) относно класифицирането, етикетирането и опаковането на вещества и смеси определя 28 класа на опасност (класът на опасност се определя от естеството на физична опасност, опасност за здравето или опасност за околната среда):

Физични опасности:

  • експлозиви;
  • запалими газове;
  • запалими аерозоли;
  • оксидиращи газове;
  • газове под налягане;
  • запалими течности;
  • запалими твърди вещества;
  • самоактивиращи се вещества и смеси;
  • пирофорни течности;
  • пирофорни твърди вещества;
  • самонагряващи се вещества и смеси;
  • вещества и смеси, които в контакт с вода отделят запалими газове;
  • оксидиращи течности;
  • оксидиращи твърди вещества;
  • органични пероксиди;
  • корозивни за метали.

Опасности за здравето:

  • остра токсичност;
  • корозия/дразнене на кожата;
  • сериозно увреждане/дразнене на очите;
  • респираторна или кожна сенсибилизация;
  • мутагенност за зародишни клетки;
  • канцерогенност;
  • токсичност за репродукцията;
  • специфична токсичност за определени органи — еднократна експозиция;
  • специфична токсичност за определени органи — повтаряща се експозиция;
  • опасност при вдишване.

Опасности за околната среда:

  • опасно за водната среда.

Допълнителни ЕС класове на опасност

  • опасно за озоновия слой.

Пиктограми за опасност

"Пиктограма за опасност“ означава графична композиция, която включва определен символ заедно с други графични елементи, като например рамка, фонов мотив или цвят, която е предназначена да даде специфична информация за конкретната опасност. С регламента се въвеждат нови пиктограми за безопасност (черен символ на бял фон в червена рамка), които замениха на 1 декември 2015 г. символите за безопасност (черен символ на оранжев фон)

Експлодираща бомба Тази пиктограма се отнася за взривни вещества, самоактивиращи се вещества и органични пероксиди, които могат да предизвикат взрив при нагряване.
Пламък Тази пиктограма е предупреждение за запалими газове, аерозоли, течности и твърди тела:
- самонагряващи се вещества и смеси;
- пирофорни течности и твърди вещества, които могат да се запалят, когато са в контакт с въздух;
- вещества и смеси, които в контакт с вода излъчват запалими газове;
- самоактивиращи се вещества или органични пероксиди, които могат да причинят
запалване, когато се нагреят.
Пламък над окръжностАко видите тази пиктограма на етикета, това означава, че става въпрос за оксидиращи газове,твърди тела и течности, които могат да предизвикат или да подсилят огън и взрив.
Газова бутилкаХимикали с тази пиктограма означават:
- газ под налягане, може да се взриви при нагряване;
- охладен газ, може да предизвика криогенни изгаряния или наранявания;
- разтворени газове.
КорозияКогато използвате химикал, обозначен с тази пиктограма, имайте предвид, че е корозивени може да предизвика тежки кожни изгаряния и увреждане на очите. Предизвиква също корозия на метали.
Череп и костиХимикал, обозначен с тази пиктограма е силно токсичен при контакт с
кожата, вдишване или поглъщане, при което може даже да има фатални последици.
Удивителен знакТази пиктограма означава едно или повече от следните свойства::
- силна токсичност (вредно);
- Предизвиква кожна сенсибилизация, дразнене на кожата и очите;
- дразнене на дихателните пътища;
- наркотик, предизвиква сънливост или замаяност;
- опасност за озоновия слой.
Опасност за здраветоВещество или смес с тази пиктограма има
един или няколко от следните ефекти:
- канцерогенност;
- засяга плодовитостта и нероденото дете;
- предизвикване на мутации;
- респираторен сенсибилизатор, при вдишване може да предизвика алергия, астма или затруднения с дишането;
- токсичност за определени органи;
- опасност при вдишване, могат да имат фатални последици или да са вредни, ако бъдат погълнати или ако попаднат в дихателните пътища.
Околна средаТази пиктограма означава, че дадено вещество е опасно за околната среда и предизвиква токсичност на водната среда.

Информационен лист за безопасност

С цел всички потребители на химични вещества в самостоятелен вид, в състава на смеси или в изделия да имат необходимите данни за безопасна употреба, е необходимо веществата да бъдат придружени от информационен лист за безопасност /ИЛБ/. Това дава възможност на работодателя да определи дали опасни химични вещества присъстват на работното място и да оцени риска за здравето и безопасността на работещите, произтичащи от тяхната употреба.

Информационният лист за безопасност се изготвя съгласно Приложение II на Регламент (ЕО) № 1907/2006 на ЕП и на Съвета относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH) и съдържа 16 раздела.

Съгласно член 31 на Регламента REACH доставчикът на вещество или смес предоставя на получателя на информационен лист за безопасност без допълнително поискване:

- при доставка на вещество или смес, които отговарят на критериите за класификация като опасно в съответствие на регламента CLP;

- при доставка на вещество, идентифицирано като устойчиво, биоакумулиращо и токсично (РВТ) и много устойчиво и много биоакумулиращо (vPvB), съгласно критериите в приложение XIII на REACH;

- при доставка на вещество, включено в “списъка с кандидат-химикали” на Европейската Агенция по химикали.

Нормативни изисквания за защита

С Наредба № 13 от 30.12.2003 г. за защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на химични агенти при работа се определят:

  • задълженията на работодателите за осигуряване на здраве и безопасност на работещите с химични агенти;
  • минималните изисквания за защита на работещите от съществуващи или потенциални рискове за здравето и безопасността при експозиция на химични агенти при работа;
  • граничните стойности на химичните агенти във въздуха на работното място;
  • биологичните гранични стойности на химичните агенти и/или на метаболитите им в биологични среди, както и на биомаркерите за ефект.

При наличие на опасни химични агенти се извършва оценка на риска за здравето и безопасността на работещите съгласно Наредба № 5 от 1999 г. за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска, като наредбата изисква да се вземе предвид специфична информация. Оценката на риска трябва да е съобразена с опасните свойства на химичните агенти и данните в информационния лист

Пример: Рискът от експозиция на корозивни агенти и агенти с инхалационна токсичност ще бъде различен - съответно корозия (химично изгаряне) на кожата и отравяне, което означава, че пътищата на експозиция ще бъдат различни. Това води до прилагане на различни превантивни мерки за безопасност.

Задължение за предоставяне на информация на работещите и/или техните представители

Съгласно наредбата работодателят осигурява на работещите и/или на техните представители:

  • информация за оценката на риска, както и допълнителни данни за настъпили съществени промени на работното място, водещи до промяна на оценката на риска;
  • данни за опасните химични агенти при работа, риска за здравето и безопасността, съответните гранични стойности и други законови изисквания;
  • обучение и информация за съответните предпазни мерки и действията, които трябва да се предприемат за самозащита, както и за защита на останалите работещи;
  • достъп до информационните листове за безопасност на използваните химични агенти;
  • достоверност и актуализиране на информацията, която може да бъде предоставена в различна форма в зависимост от естеството и степента на риска – от устно съобщение до индивидуално обучение, подкрепено с писмена информация.

Картотека за използваните опасни вещества

Чл. 13, ал. 2 на Закона за здравословни и безопасни условия на труд изисква работодателят да създаде и поддържа картотека на информационните листове за безопасност на употребяваните и произвежданите опасни химични вещества и смеси.

Инструкция за безопасна работа с опасни вещества

Наредба 7/1999г. допълва към изискването за картотека на информационните листи и изискване за разработка на инструкция или указание за безопасна работа с всяко опасно вещество (чл. 101 ал. 2).

Специални изисквания за защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на канцерогени и мутагени при работа

Наредба № 10 от 26.09.2003 г. за защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на канцерогени и мутагени при работа поставя допълнителни изисквания към работодателите при съществуващи и потенциални рискове за здравето и безопасността при експозиция на канцерогени или мутагени при работа.

Работодателят изготвя списък на работещите, при които резултатите от оценката на риска показват риск за здравето и безопасността и актуализира списъка при всяка промяна на обстоятелствата.

В списъка се посочват видът на извършваната работа, канцерогенът и/или мутагенът, на който те са експонирани, както и данни за експозицията, авариите и инцидентите.

Работодателят предоставя ежегодно до 31 март актуализирания списък за предходната година на Д “ОИТ” и съответната регионална здравна инспекция (РЗИ), на чиято територия се намира предприятието.

Въз основа на цялата налична информация работодателят осигурява на работещите и/или техните представители подходящо обучение и инструктаж за:

  • възможните рискове за здравето, включително допълнителния риск от тютюнопушене;
  • мерките за предотвратяване и предпазване от експозиция на канцерогени и мутагени;
  • хигиенните изисквания към оборудването и личната хигиена;
  • носенето и използването на защитните средства и облекло;
  • Мерките, които се предприемат от работещите и особено от спасителните формирования при инциденти и за предотвратяване на инциденти.

Специални изисквания за защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на азбест

Азбест е общо наименование на група влакнести минерали, повечето от които са магнезиеви силикати. Използването на азбеста в произвеждането на различни видове материали е доста разпространено от 1960 до 1980 година. Продължителното въздействие на азбест е причина номер едно, водеща до мезотелиом – вид рак, който се формира в лигавицата на гърдите и корема.

Изискванията за защита на здравето на работещите, включително за предотвратяване на съществуващи или потенциални рискове от експозиция на азбест при работа се определят от Наредба № 9 от 4 август 2006 г. за защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на азбест при работа (Обн., ДВ, бр. 71 от 01.09.2006 г. – в сила от 01.12.2006 г.).

За всяка дейност, при която може да възникне риск от експозиция на прах от азбест или азбестосъдържащи материали, рискът се оценява, като се определят видът на азбеста и степента на експозицията, на която работещите са изложени. Оценката на риска се обсъжда с работещите и/или техните представители.

Съгласно Наредбата, дейности по разрушаване и/или демонтаж на азбест и азбестосъдържащи продукти се извършват от юридически или физически лица, които имат издадени разрешения по Закона за здравето (ДВ, бр. 70 от 2004 г.). Преди започване на работа работодателят е длъжен да уведоми дирекция „Инспекция по труда“ и регионалната здравна инспекция, на територията на която се намира предприятието. Работодателят е длъжен да извърши ново уведомяване във всеки случай, когато има вероятност да настъпи значително увеличаване на експозицията на прах от азбест или азбестосъдържащи материали поради промяна в условията на работа.

Работодателят е длъжен да осигури обучение за всички работещи, които са или е вероятно да бъдат експонирани на прах, който съдържа азбест. Обучението се провежда преди започване на работа и периодично на всеки 3 години.

Специални изисквания за съхранение на опасни химични вещества и смеси

Наредба за реда и начина за съхранение на опасни химични вещества и смеси определя:

  • задълженията на физическите и юридическите лица, които съхраняват опасни химични вещества и смеси;
  • общите изисквания към складовете и организацията за съвместно съхранение на опасни химични вещества и смеси;
  • редът и начинът за извършване оценка на безопасността на съхранението на опасни химични вещества и смеси.

Лицата, които съхраняват опасни химични вещества и смеси, са длъжни:

  • да извършват оценка на безопасността на съхранението и да документират резултатите от оценката;
  • да определят лица, отговорни за съхранението на опасните химични вещества и смеси, и лица, имащи право на достъп до складовете с опасни химични вещества и смеси;
  • да разработват и прилагат инструкции за безопасно съхранение на опасните химични вещества и смеси;
  • да разработват и прилагат програми за обучение на лицата, отговорни за съхранението на опасните химични вещества и смеси.

Форматът за документиране на оценката на безопасността на съхранението на опасни химични вещества и смеси е утвърден със Заповед № РД-288/03.04.2013 г.

Приложима нормативна база, свързана с опасни химични вещества и смеси

  • Регламент (ЕО) № 1907/2006 относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH)
  • Регламент (ЕО) № 1272/2008 относно класифицирането, етикетирането и опаковането на вещества и смеси
  • Регламент (ЕС) 2015/830 за изменение на Приложение II на Регламент (ЕО) № 1907/2006 (REACH)
  • Закон за здравето, Раздел VII
  • Наредба № 2 от 30.01.1979 г. по безопасността на труда при производството и работата с хлор
  • Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, глава V, раздел III
  • Наредба № 9 от 4.08.2006 г. за защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на азбест при работа
  • Наредба № 10 от 26.09.2003 г. за защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на канцерогени и мутагени при работа
  • Наредба № 13 от 30.12.2003 г. за защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на химични агенти при работа
  • Наредба за реда и начина за съхранение на опасни химични вещества и смеси
  • Наредба за реда и начина на класифициране, опаковане и етикетиране на химични вещества и смеси
  • Заповед № РД-288/03.04.2013 г. на МОСВ за утвърждаване на формат за документиране на оценката на безопасността на съхранението на опасни химични вещества и смеси и указания за извършване и документиране на оценката

3. Биологични фактори

Биологични агенти са микроорганизми, вкл. онези, които са генетично модифицирани, клетъчни култури и човешки ендопаразити, които могат да провокират инфекция, алергия или токсичност.

Биологични агенти са бактерии, вируси, хламидии, гъби, първаци (протозоа), паразити.

Характеристика на биологичните агенти:

  • Имат способност да се репродуцират.
  • Разпространени са навсякъде в природата и в човешкото тяло.
  • Съществуват милиарди години.
  • Приспособени са към непрекъснато променящата се обкръжаваща среда.
  • Служат като естествен защитник на човешкото тяло.
  • Използват се от хората в областта на производството на храни, медицината, екологията, индустрията.
  • Разпространени са широко в работната среда на всички отрасли на стопанството.

Наредба № 4 от 14 октомври 2002 г. за защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на биологични агенти при работа въвежда специфичните изисквания на Европейския съюз към работодателите за защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на биологични агенти при работа.

Класификация на биологичните агенти

Наредба № 4/2002 разделя биологичните агенти на работното място на четири групи в зависимост от вероятността те да причинят заболяване и от възможността за превенция и лечение:

Група 1: Биологични агенти, които вероятно няма да причинят заболяване у хората.

Група 2: Биологични агенти, които могат да причинят заболяване у хората и да представляват опасност за работещите, но не е вероятно да се разпространят в обществото и обикновено има ефективна профилактика или средства за лечение.

Група 3: Биологични агенти, които могат да причинят тежко заболяване у хората и да представляват сериозна опасност за работещите, възможен е риск за разпространяване на заболяването в обществото, но обикновено има ефективна профилактика или средства за лечение.

Група 4: Биологични агенти, които причиняват тежки заболявания у хората и представляват сериозна опасност за работещите, съществува висок риск за разпространяване на заболяването в обществото и обикновено няма ефективна профилактика или средства за лечение.

Списък на биологичните агенти е посочен в Приложение 1 на Наредбата.

Рискове за здравето при работа с биологични агенти

Биологични агенти на работното място могат да причинят 3 типа заболявания:

  • Инфекциозни заболявания
  • Алергични заболявания
  • Интоксикации

Някои биологични агенти могат да причинят раково заболяване или да увредят плода на бременната работеща.

Дейности, при които е възможен контакт с биологични агенти

  • Работа в предприятия за производство на храни.
  • Работа в селското стопанство.
  • Работа, при която има контакт с животни и/или продукти от животински произход.
  • Работа в здравни и лечебни заведения, вкл. изолатори и морги.
  • Работа в клинични, ветеринарномедицински и диагностични лаборатории, с изключение на диагностичните микробиологични лаборатории.
  • Работа, свързана с третиране на отпадъци.
  • Работа в пречиствателни станции за отпадни води.

Задължения на работодателя за оценяване на риска при работа с биологични агенти

Рискът се оценява съгласно Наредба № 5 от 1999 г. за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска.

При оценката на риска задължително се определят видът, степента и продължителността на експозицията на работещите с биологични агенти.

При дейности, които са свързани с експозиция на различни групи биологични агенти, рискът се оценява на базата на опасността от всички налични биологични агенти.

Мерки за намаляване на риска

Когато оценката на риска показва риск за здравето и безопасността на работещите, работодателят е задължен да предотврати експонирането им на биологични агенти.

Когато предотвратяване е технически невъзможно, работодателят намалява риска от експониране чрез:

  • ограничаване броя на работещите, които са или могат да бъдат експонирани;
  • организиране на работните процеси и предприемане на технически мерки така, че да се избегне или сведе до минимум контаминирането на работното място с биологични агенти;
  • осигуряване на колективни средства за защита и/или лични предпазни средства и предпазно и специално облекло;
  • хигиенни мерки с цел опазване или намаляване възможността за случайно пренасяне или контаминиране на работното място с биологичен агент, включително осигуряване на средства за измиване и тоалет;
  • въвеждане на забрана за работещите за консумиране на храни и напитки в работните зони, където съществува риск от контаминиране (попадане на биологични агенти и/или продуктите им извън предвиденото за тях място) с биологични агенти
  • употреба на знак за биоопасност съгласно Наредба № РД-07/8 от 20 декември 2008 г. за минималните изисквания за знаци и сигнали за безопасност и/или здраве при работа и други подходящи предупредителни знаци;
  • съставяне на план за действие при аварии, свързани с биологични агенти, който включва и план за спешни действия за опазване на работещите от експозиция на биологични агенти от група 3 или 4 при аварии и технически инциденти;
  • изследване (където е необходимо и технически възможно) за наличието на използваните биологични агенти, извън определените за тях места;
  • осигуряване на средства за безопасно събиране, съхранение и унищожаване на отпадъци, когато е необходимо и след съответна обработка, както и употреба на обезопасени и обозначени контейнери;
  • мероприятия за безопасно боравене и пренасяне на биологични агенти на работното място.

Здравно наблюдение

Работодателят осигурява медицинско наблюдение на работещите, за които е налице риск за здравето или безопасността, установени от оценката на риска. Медицинското наблюдение се извършва:

  • преди експозицията;
  • веднъж годишно.

Здравното наблюдение включва провеждането на различни видове периодични медицински прегледи и клинико-лабораторни изследвания в зависимост от вида на биологичните агенти.

Когато при оценката на риска се установи, че има риск за здравето и безопасността на работещите, които нямат изграден имунитет към биологичния агент и за които съществуват ефективни ваксини, работодателят е длъжен да им предложи подходяща ваксинация.

4. Физиологични фактори

Физиологичните фактори са свързани с физическото натоварване, повторяемост и темп на работните операции, работните движения, работната поза, ръчната работа с тежести.

Източници на опасност са:

  • извършването на тежка физическа работа;
  • ръчна обработка на товари;
  • повтаряща се монотонна работа;
  • статично натоварване;
  • неудобни работни пози;
  • неергономично работно място;
  • неергономични инструменти;
  • неправилна техника на работа и др.

Въздействие върху човешкия организъм

Най-засегната е мускулно-скелетната система. Ефектите засягат:

  • ставите,
  • сухожилията,
  • мускулите,
  • нервите.

Проявите могат да са:

  • болки (в крайниците, кръста, гърба, врата);
  • възпалителни промени (тендинити, радикулити);
  • промени в мускулно-скелетния апарат (дискови хернии, дископатии и др.).

Специфични изисквания при ръчна работа с тежести

"Ръчна работа с тежести" означава всяко пренасяне или поддържане на тежест от един или повече работещи, което включва вдигане, носене, поставяне, бутане, теглене, или преместване на тежести.

"Редовна ръчна работа с тежести" означава всяка работа, която:
• предимно или изцяло се състои от ръчна работа с тежести;
• обикновено съдържа, макар и непостоянно, ръчна работа с тежести.

Наредба № 16 от 31.05.1999 г. за физиологични норми и правила за ръчна работа с тежести определя:
- задълженията на работодателя и на работещите за осигуряване на здравословни и безопасни условия за извършване на ръчна работа с тежести;
- физиологичните норми и правилата за ръчна работа с тежести.

Съгласно наредбата работодателят осигурява на работещите обучение и инструктаж за правилните начини за ръчна работа с тежести и информация за рисковете, на които са изложени, ако работата с тежести не се изпълнява правилно.

При оценката на риска е необходимо да се имат предвид следните пет показателя, посочени в Приложение към чл. 4, т. 4 на наредбата:

- общата характеристика на товара;
- прилаганото физическо усилие;
- характеристиките на работната среда;
- характеристиката на дейността;
- индивидуални рискови фактори.

Пример: Рискът ще се повиши, ако товарът е много голям, неудобен или труден за хващане. Влияние върху риска ще окаже и вида и стабилността на подовата повърхност, както и ако има наложен ритъм на работа, който не може да се променя от работещите.
Индивидуалните физически характеристики също трябва да се имат предвид, поради което работодателят е задължен да извършва предварителна оценка на физическата годност на лицата за извършване на ръчна работа с тежести.

Здравно наблюдение

При осъществяване на редовна ръчна работа с тежести работодателят осигурява медицински изследвания при оплаквания от работещите за появата на смущения на здравето, свързани с ръчната работа с тежести.

Физиологични норми и правила за ръчна работа с тежести

В раздел IV на Наредба 16/1999 г. са посочени физиологичните норми, свързани с разстояния и максимално тегло на товара за жени и мъже, както и в случай на вдигане и пренасяне на тежести от повече лица.

Пример: Разстоянието за редовно ръчно пренасяне на тежести се ограничава до 2 m за жени, като теглото на единичния товар не трябва да превишава 15 kg.

Специфични изисквания при работа с видеодисплеи

"Видеодисплей" означава екран за текстово или графично изображение на информация, независимо от начина на представянето й.
"Лице, работещо с видеодисплей" е всеки работещ, който обичайно работи с видеодисплей не по-малко от половината от установеното за него работно време.

Наредба № 7 от 15.08.2005 г. определя минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с видеодисплеи.

Съгласно наредбата работодателят трябва да осигури на лицата, работещи с видеодисплеи, обучение и информация относно изискванията към конкретното оборудване, работната среда, използваните програмни продукти и възможните рискове за увреждане на зрението, на мускулно-скелетната система, за възникване на психичен стрес и др., както и за изискванията към тяхното поведение, с оглед запазване на здравето.

Работодателят осигурява преглед на очите и оценка състоянието на зрението на лицата, работещи с видеодисплеи, от специалист по очни болести:

  • преди започване на работа с видеодисплеи;
  • един път на три години за лицата, ненавършили 40 години, и ежегодно за лицата, навършили 40 години;
  • при оплаквания от смущения на зрението, които могат да се дължат на работа с видеодисплеи.

Работодателят има задължение да осигури за своя сметка средства за корекция на зрението на работещия за работата му с видеодисплей, ако са предписани от специалиста по очни болести при посочените прегледи.

Приложима нормативна база, свързана с физиологични фактори

  • Норми № 05 за физическо натоварване на работниците и хигиенно-физиологични и ергономични изисквания за рационална организация на работното място и трудовите процеси
  • Наредба № 7 от 15 август 2005 г. за минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с видеодисплеи
  • Наредба № 12 от 30.12.2005 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товарно-разтоварни работи
  • Наредба № 15 от 31 май 1999 г. за условията, реда и изискванията за разработване и въвеждане на физиологични режими на труд и почивка по време на работа
  • Наредба № 16 от 31 май 1999 г. за физиологични норми и правила за ръчни работи с тежести

5. Психосоциални фактори

Психосоциалните рискове са резултат от взаимодействието на организацията, съдържанието и управлението на труда, условията на работната среда и професионалната подготовка и потребности на работещия.

Съгласно Наредба 7/1999 г. “психосоциални фактори” са:

  • недостатъчно или прекомерно трудово натоварване;
  • монотонност;
  • невъзможност за контрол върху изпълняваните задачи;
  • ограничени социални контакти на работното място;
  • липса на подкрепа от административните ръководители;
  • недостатъчна мотивация за труд;
  • психичен микроклимат.

Основните стресори на работното място са свързани с организационната култура, изискванията на работата, контрола върху работата, промени във фирмата, ролите и подкрепата.

Пример: Проблеми, които могат да доведат до стрес, са липсата на комуникация, липсата на контрол върху работата, твърде малко обучение за извършваната работа, несигурност по отношение на това, което се случва във фирмата и др.

Ранни/краткотрайни стрес-симптоми

Физически симптоми:

  • главоболие
  • стомашно-чревни проблеми
  • преяждане/отказ от храна
  • нарушения на съня
  • хронична умора
  • болки в мускулите
  • обриви
  • изтръпване на ръцете, краката
  • тикове
  • хронични заболявания
  • сексуални разстройства
  • диария
  • запек

Психологични симптоми:

  • забравяне, проблеми с паметта
  • гняв
  • фрустрация
  • тревожност
  • раздразнителност
  • увеличена употреба на алкохол, увеличена употреба на успокоителни, сънотворни, болкоуспокояващи медикаменти
  • депресия
  • чувство на безсилие
  • раздразнителност или изолация от колегите
  • повече проблеми на работното място

Дълготрайни стрес-симптоми

Физически симптоми:

  • хипертония
  • сърдечно-съдови заболявания
  • инсулт
  • диабет
  • язва на стомаха
  • инфекциозни заболявания
  • спастичен колит

Психологични симптоми:

  • тежка депресия
  • инциденти
  • насилие в семейството
  • суицидно поведение
  • алкохолизъм
  • злоупотреба с медикаменти/ наркотични вещества
  • други психологични разстройства

Оценка на риска

Стресът на работното място не е разгледан отделно и специално упоменат в националното законодателство. В ЗЗБУТ се казва, че „работодателят е длъжен да осигури безопасни и здравословни условия на работниците във всички аспекти, свързани с работата“ и че превенцията включва „избягване на рисковете“, „борба с рисковете при източника им“ и „оценка на рисковете“.

Тъй като свързаният с работата стрес е рисков фактор, то ЗЗБУТ се отнася и до него.

Физиологични режими на труд и почивка

Съгласно ЗЗБУТ при работа с високо нервно-психическо натоварване, наложен ритъм, монотонност и принудителна работна поза, определена трудова норма и при сменна работа се въвеждат физиологични режими на труд и почивка, които спомагат за запазването на здравето и работоспособността на работещите лица (чл. 12., ал. 1).

Условията, редът и изискванията за разработване и въвеждане на физиологични режими на труд и почивка по време на работа с цел осигуряване на устойчива работоспособност, намаляване на умората и опазване на здравето на работещите са определени в Наредба № 15 от 31.05.1999 г.

Физиологичните почивки по време на работа са част от работното време.

Наредба № 7 от 23 септември 1999 г. изисква свързаните с трудовата дейност психосоциални фактори да бъдат контролирани и да се подобряват чрез прилагане на специфични за всеки вид труд профилактични програми за намаляване на психичното напрежение и стреса по време на работа (чл. 220).

Приложима нормативна база, свързана с психосоциални фактори

  • Автономно рамково споразумение относно тормоза и насилието на работното място. Тълкувателно ръководство на Европейската конфедерация на профсъюзите (ETUC)
  • Резолюция на Европейския парламент от 19 февруари 2009 г. относно психичното здраве
  • Закон за здравословни и безопасни условия на труд
  • Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване
  • Наредба № 15 от 31.05.1999 г. за условията, реда и изискванията за разработване и въвеждане на физиологични режими на труд и почивка по време на работа

Допълнителни информационни материали

6. Превантивни мерки при специфични условия на труд

6.1. Намалено работно време

Наредба за определяне на видовете работи, за които се установява намалено работно време определя видовете работи, извършвани при специфични условия и рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, независимо от предприетите мерки, но намаляването на продължителността на работното време води до ограничаване на рисковете за здравето на работниците и служителите.

Право на 7-часов работен ден имат работниците и служителите, които извършват работи, описани в чл. 3 на Наредбата, например:

  • Работа в среда на йонизиращи лъчения.
  • Работа в подземни канализационни системи (само за пряко заетите).
  • Работа в камери за дълбоко замразяване (само за пряко заетите) и др.

Право на намалено работно време имат работници и служители за дните, в които извършват определените в чл. 2 и чл. 3 на Наредбата работи за не по-малко от половината от установената с Кодекса на труда нормална продължителност на работното време.

Работниците и служителите, които имат право на намалено работно време по наредбата, се определят с писмена заповед на работодателя след предварителни консултации с:
- представителите на синдикалните организации;
- представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 от Кодекса на труда;
- службата по трудова медицина;
- комитета/групата по условия на труд.

6.2. Допълнителен платен годишен отпуск

Право на допълнителен платен годишен отпуск имат работещи, извършващи дейности, посочени в чл. 2 на Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск.

Пример за работи, при които работещите имат право на допълнителен платен годишен отпуск са:

  • Работещи с лица с психични разстройства, ментални увреждания, увреждания на централната нервна система и вродени малформации.
  • Работещи като шофьори на товарни автомобили над 12 т.
  • Работещи постоянно на открито при среднодневни температури под 10 °С или над 30 °С.
  • Работещи в специални (затворени) помещения с клас на чистота - А, В и С; и др.

Право на допълнителен платен годишен отпуск имат работници и служители с пълна загуба на зрение или с пълна загуба на слух независимо от вида работа.

Право на допълнителен платен годишен отпуск имат работници и служители, които извършват определените в чл. 2 на наредбата работи не по-малко от половината от установената с Кодекса на труда нормална продължителност на работното време, с изключение на работниците и служителите, които извършват работи в среда на йонизиращи лъчения.

Размерът на допълнителния платен годишен отпуск не може да бъде по-малко от 5 работни дни, при условие че работникът или служителят е работил при условията на ал. 1 в рамките на една календарна година.

Когато работникът или служителят извършва тези работи не през цялата календарна година, размерът на допълнителния платен годишен отпуск се определя пропорционално на отработеното време.

Работниците и служителите, които имат право на намалено работно време по наредбата, се определят с писмена заповед на работодателя след предварителни консултации с:
- представителите на синдикалните организации;
- представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 от Кодекса на труда;
- службата по трудова медицина;
- комитета/групата по условия на труд

6.3. Безплатна храна и/или добавки

Безплатна храна и/или добавки към нея получават работниците и служителите, които работят в предприятия със специфичен характер и организация на труда, съгласно изискванията на чл. 2 на Наредба № 11 от 21 декември 2005 г. за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея.

Тези две условия - специфичен характер на труда и специфична организация на труда, трябва да действат кумулативно!

Примери за специфичен характер на труда са работата под въздействие на експозиция над установените норми на: канцерогени или мутагени, силикозоопасен прах, тежки метали, органични разтворители и биологични агенти, химически агенти, прах, шум и вибрации.

Работниците и служителите извършват дейности при специфична организация на труда, когато:

  • са ангажирани в предприятието преди/след установеното работно време с продължителност не по-малка от два часа;
  • работят на 12-часов работен ден при сумирано изчисляване на работното време;
  • работят в производства с непрекъсваем процес на работа;
  • работят в отдалечени обекти без възможности за ползване на заведения за хранене.

"Храна" е всяко вещество или продукт, който е предназначен или може да бъде използван за консумация от човека, независимо дали е преработен, частично преработен или непреработен (чл. 2, ал 1 и 2 от Закон за храните).

“Хранителни добавки” са храни, предназначени да допълнят нормалната диета и които представляват концентрирани източници на витамини и минерали или други вещества с хранителен или физиологичен ефект, използвани самостоятелно или в комбинация, които се пускат на пазара в дозирани форми, като капсули, таблетки, хапчета и други подобни, на прах, ампули с течност и други подобни течни или прахообразни форми, предназначени да бъдат приемани в предварително дозирани малки количества (§ 1, т. 72 от ДР на Закона за храните).

"Тонизиращите напитки" включват:

  • черен и зелен чай;
  • кафе и други кофеинсъдържащи напитки;
  • натурални сокове - зеленчукови, плодови, плодово-зеленчукови, млечно-кисели, млечно-плодови, слабоминерализирани води и др.

Съгласно наредбата работодателят трябва да определи с писмена заповед работниците и служителите, които имат право на безплатна храна и/или добавки към нея, видът и стойността на храните и/или на добавките към нея.

При определянето на лицата, които ще получават безплатна храна, трябва да се отчита оценката на риска, като предварително се провеждат консултации с представителите на работниците и служителите и комитета/групата по условия на труд, и писмено съгласуване със службата по трудова медицина.

В зависимост от преценката на специфичните условия на труд, видът и стойността на безплатната храна биха могли да варират за отделни групи работници в едно и също предприятие.

 

Ако има няколко основания за получаване на безплатна храна, то безплатна храна може да бъде получавана само на едно от тези основания!

Други основания за осигуряване на безплатна храна на работниците и служителите са:

  • Член 140, ал. З от КТ задължава работодателите да осигуряват на работниците и служителите топла храна и ободрителни напитки при работа през нощта.
  • Член 294, т. 1 от КТ дава възможност на работодателите да осигуряват безплатна храна за своите работещи за работа при специфични условия на труд.
  • Постановление № 133 на МС от 14.07.1993 г. за приемане на Наредба за допълнителните и други трудови възнаграждения (ДВ, бр. 67 от 1993 г.) задължава работодателите да осигуряват безплатна храна на определени в постановлението групи работещи - в здравните заведения, на операционните екипи и на екипите по кръвонабиране, на корабните екипажи и др.

Приложима нормативна база, свързана с превантивни мерки при специфични условия на труд

  • Европейска социална харта
  • Кодекс на труда
  • Наредба за определяне на видовете работи, за които се установява намалено работно време
  • Наредба за определяне на видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск
  • Наредба № 11 от 21 декември 2005 г. за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея
Към тема 3: Права и задълженияКъм съдържаниетоКъм Тема 5: Оценка на риска