Наръчник за първоначално обучение на членове на КУТ и ГУТ

Към тема 2: Фирмена политикаКъм съдържаниетоКъм Тема 4: Вредни фактори

Тема № 3
Права, задължения и отговорности на участниците в трудовия процес, свързани с осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд

Съдържание

Нормативна база1. Права и задължения на работодателя2. Права и задължения на органа по БЗР3. Права и задължения на други длъжностни лица4. Отговорности на работодателя и длъжностните лица5. Задачи и отговорности на СТМ6. Права, задължения и отговорности на работещитеДопълнителна информация

Нормативна база, свързана с темата

  • Кодекс на труда
  • Закон за здравословни и безопасни условия на труд
  • Наредба № 3 от 27 юли 1998 г. за функциите и задачите на длъжностните лица и на специализираните служби в предприятията за организиране изпълнението на дейностите със защита от професионалните рискове и превенция на тези рискове
  • Наредба № 3 от 25 януари 2008 г. за условията и реда за осъществяване дейността на службите по трудова медицина

1. Права и задължения на работодателя

Общите задължения на работодателя относно осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд са установени в глава XIII на Кодекса на труда и в Глава III на Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ).

Работодателят е длъжен:

  • да осигури здравословни и безопасни условия на труд в обекти, производства, процеси, дейности, работни места и при работното оборудване още с проектирането, изграждането (реконструкцията, модернизацията) и въвеждането им в експлоатация (чл. З, ал. 2 ЗЗБУТ).
  • да подава годишна декларация/уведомление в териториалната дирекция "Инспекция по труда" по адреса на регистрация на предприятието в срок до 30 април на следващата година;
  • да осигури на своите работници и служители медицинско обслужване от служба по трудова медицина (СТМ) (чл. 25 ЗЗБУТ).

Право: Да избере начина за изпълнение на изискването:

  • чрез регистриране на собствена СТМ;
  • да създаде СТМ в съдружие с други работодатели;
  • да сключи договор с външна СТМ.
  • да учреди комитет или група по условия на труд в предприятието или организацията и в техните структурни звена (чл. 27 и 28 от ЗЗБУТ).

Право: Работодателят може да не участва лично в Комитета по условия на труд, а да определи свой представител.

  • да организира първоначално и ежегодно обучение на членовете на комитетите и групите по условия на труд (чл. 30 от ЗЗБУТ).

Право: Обучението може да бъде проведено от работодателя или от външна фирма. Обучението може да бъде в редовна или в дистанционна форма.

  • да осигури на всеки работещ подходящо обучение по здравословни и безопасни условия на труд (чл. 26, ал. 2, т. 1 от ЗЗБУТ)
  • да извърши оценка на риска за здравето и безопасността на работниците и служителите (чл. 16 ЗЗБУТ).

Право: Да определи оценителите на риска.

Забележка: Лицата, които работят за своя сметка сами или в сдружение с други лица, са длъжни също да направят оценка на риска за здравето и безопасността на работещите и да предприемат необходимите мерки за предотвратяване или намаляване на риска.

  • да отчита специфичните опасности за работниците и служителите, които се нуждаят от специална закрила, включително и тези с ограничена работоспособност, и да предвиди за тези лица улеснения на работните им места при изпълнение на трудовите функции (чл. 16 от ЗЗБУТ).
  • да се консултира с работниците и служителите или с техни представители и организации при обсъждането и приемането на всички мерки, които се отнасят до здравето и безопасността на работниците и служителите;
  • да направи предварителен здравен подбор при постъпване на работници и служители на работа.

Право: При предварителния подбор да прецени годността на лицата с оглед на здравословното им състояние да изпълняват определена професия.

  • да предприеме необходимите мерки за координация на действията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, когато на един обект или работна площадка се извършва работа от работници и служители на други работодатели (чл. 18 от ЗЗБУТ).
  • да установява, разследва, регистрира и отчита задължително всяка станала трудова злополука и професионално заболяване (чл. 23, ал. 1 от ЗЗБУТ).
  • да осигури организация за ликвидиране на опасността при бедствия и аварии, за оказване на първа помощ, за противопожарна охрана и условия за евакуация на работниците и служителите (чл. 20 от ЗЗБУТ).
  • в случай и при вероятност от възникване на сериозна и непосредствена опасност за здравето и живота на работещите да ги информира за действията, които се предприемат във връзка със защитата им, да осигури преустановяването на работата и евакуирането им и да не се допусне възобновяване на работата, докато не се отстрани опасността (чл. 21 ЗЗБУТ).
  • Работодателят е длъжен да осигури задължително работниците и служителите за професионални заболявания и трудови злополуки.

Всички разходи, свързани с осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, са за сметка на работодателя.

Освен задълженията, регламентирани с Кодекса на труда и със Закона за здравословни и безопасни условия на труд, работодателят има многобройни и важни специфични задължения, регламентирани с други закони и подзаконови нормативни актове.

Права и задължения по ЗБУТ

1.1.Право на работодателя да търси дисциплинарна отговорност

Съгласно чл. 187, т. 5 на Кодекса на труда работодателят има право да наложи дисциплинарно наказание за неспазване на правилата за здравословни и безопасни условия на труда, както и при:

  • закъснение, преждевременно напускане на работа, неявяване на работа или неуплътняване на работното време;
  • явяване на работника или служителя на работа в състояние, което не му позволява да изпълнява възложените му задачи;
  • неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологичните правила;
  • увреждане на имуществото на работодателя и разпиляване на материали, суровини, енергия и други средства.

1.2. Право на работодателя да търси имуществена отговорност

За вреда, причинена на работодателя по небрежност при или по повод изпълнението на трудовите задължения, работникът или служителят отговаря в размер на вредата, но не повече от уговореното месечно трудово възнаграждение. (чл. 206 КТ)

Когато вредата е причинена от ръководител, включително и от непосредствен ръководител, при или по повод упражняване на ръководните му функции, отговорността е в размер на вредата, но не повече от трикратния размер на уговореното месечно трудово възнаграждение.

Отговорността е в размерите по предходните алинеи и когато работодателят е обезщетил трети лица за вреди, причинени от работника или служителя при същите условия.

Работодателят може да търси пълна или ограничена имуществена отговорност

Съгласно Кодекса на труда (КТ) за вреда, причинена на работодателя по небрежност при или по повод изпълнението на трудовите възнаграждения, работникът отговаря в размер на вредата, но не повече от уговореното месечно трудово възнаграждение (ограничена имуществена отговорност).

В случаите на ограничена имуществена отговорност работодателят издава заповед, с която определя основанието и размера на отговорността на работника или служителя.

Работникът носи имуществена отговорност за причинените от него на работодателя вреди в пълен размер, когато вредата е причинена: умишлено; в резултат на престъпление; не при или по повод изпълнението на трудовите задължения; като отчетническа липса (пълна имуществена отговорност).

Пълната имуществена отговорност се осъществява по съдебен ред.

2. Права и задължения на органа по безопасност и здраве при работа

Функциите и задачите на длъжностните лица и на специализираните служби в предприятията за организиране изпълнението на дейностите, свързани със защитата и превенцията на професионалните рискове, наричани накратко "органи за безопасност и здраве при работа" са определени в Наредба № 3 от 27 юли 1998 г.

2.1. Права на органа по безопасност и здраве при работа.

  • да изисква от съответните длъжностни лица създаване на организация на работата, без да е застрашена тяхната безопасност и здраве;
  • да изисква разработването и прилагането на оперативни планове за действия, насочени към осигуряване на безопасността в зони с високо ниво на професионален риск;
  • да изисква въвеждането на съоръжения за колективна защита и осигуряване на подходящи средства за индивидуална защита;
  • при констатирани нарушения или неизпълнение на задължения да информира работодателя и да предлага съответни мерки.

2.2. Задължения на органа по безопасност и здраве при работа.

  • организира и участва в работата по установяването и оценката на професионалните рискове;
  • сътрудничи и подпомага службите по трудова медицина при изпълнение на функциите и задачите им;
  • организира и участва в разработването на правилник за вътрешния трудов ред относно задълженията на длъжностните лица, работниците и служителите;
  • координира работата на длъжностните лица и на звената за управление на предприятието при реализиране на задълженията им по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд;
  • организира разработването на проекти, програми и конкретни мерки за предотвратяване на риска за живота и здравето на работещите;
  • организира и участва при подготовката и изготвянето на оценки и становища относно съответствието с изискванията за безопасност и здраве при работа на проекти и при въвеждането в експлоатация на обекти, производства, технологии, работно оборудване и работни места;
  • извършва проучване за възможностите и качеството на предлаганите услуги от звената, включени в националната инфраструктура за оказване помощ на работодателя (служби по трудова медицина, измервателни лаборатории, центрове за обучение, лицензирани юридически и физически лица и др.), и при необходимост подготвят предложения за сключване на договори;
  • организира изготвянето на аварийни планове в предприятието.
  • координира действията по изпълнение на задълженията за осигуряване на безопасност и здраве при съвместна работа на работници от различни предприятия;
  • организира и участва в разработването на фирмените документи, свързани с безопасността и здравето при работа;
  • организира и участва при разработването и реализирането на програми за квалификация, преквалификация и инструктажи на работниците и служителите;
  • консултира длъжностни лица, работници и служители по прилагането на правилата за безопасни и здравословни условия на труд;
  • организира и участва в разследването на причините за трудовия травматизъм;
  • подпомага осъществяването и участва в социалния диалог между партньорите в предприятието;
  • организира и участва при провеждането на проучвания за мнението на работниците и служителите относно условията на труд и предприеманите мерки за опазване на тяхното здраве;
  • организира разпространението на информация и на мерки, свързани със здравето и безопасността на работниците и служителите;
  • организира поддържането и правилното оформяне на изискващата се от нормативните актове документация;
  • осъществява взаимодействието със службите за пожарна безопасност и защита на населението, гражданска защита, РЗИ и Дирекции "Инспекции по труда".

3. Права и задължения на други длъжностни лица

"Длъжностно лице" е работник или служител, на когото е възложено да упражнява ръководство на трудовия процес в предприятието, в неговите поделения и низови звена, както и работник или служител, който изпълнява работа на специалист във функционалните и обслужващите звена на предприятието.

Всяко лице в предприятието, на което работодателят е възложил функции и задачи, свързани със здравословни и безопасни условия на труд, има задължение да ги изпълнява и носи отговорност при неизпълнението им.

Пример 1: Работодателят писмено определя лицата, които провеждат инструктажите, в резултат на което тези лица имат задължение да провеждат инструктажи.

Пример 2: Работодателят писмено определя лице или лица, които отговарят за безопасната експлоатация на съоръжения с повишена опасност - повдигателни съоръжения.

Правата на тези лица са свързани с осъществяване на задачите им, в рамките на нормативните изисквания и изискванията на работодателя.

Добра практика: Работодателят да създаде организация за осъществяване на наблюдение и контрол от преките ръководители и други длъжностни лица в предприятието по изпълнението на предприетите мерки за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.

4. Отговорности на работодателя и длъжностните лица

4.1. Административно-наказателна отговорност.

  • Работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв. (Чл. 413, ал. 2 КТ).
  • Който не изпълни задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лв. (чл. 415, ал. 1 КТ).
  • Работодател, който противозаконно пречи на контролен орган за спазване на трудовото законодателство да изпълни служебните си задължения, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер 20 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, а виновното длъжностно лице - с глоба в размер 10 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание. (чл. 415, ал. 2 КТ)
  • Отговорност за маловажно нарушение - за нарушение, което може да бъде отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице – с глоба в размер от 50 до 100 лв.

Какво е "маловажно нарушение"?

Според Тълкувателно решение №1 от 12.12.2007г. на Общото събрание на наказателната колегия във Върховния касационен съд по Т.Н. дело №1/2007г., преценката за „маловажност на случая“ подлежи на съдебен контрол. В съдебната практика са посочени следните условия едно нарушение да се смята за маловажно:

  1. Нарушението, квалифицирано от закона като маловажно, може да е само за неизпълнение на произтичащо от разпоредбите на КТ задължение, тъй като същото следва да е отстранимо съобразно предписана в цитирания нормативен акт процедура.
  2. Приложимостта на разпоредбата е резултат от установяване по надлежния ред на конкретно нарушение на КТ, което е отстранено веднага след установяването му.
  3. Разпоредбата е приложима само при ангажиране отговорността на лице, различно от работник или служител, с оглед изискването именно за тях да не са настъпили неблагоприятни последици.
  4. От нарушението не трябва да са настъпили вредни последици за работниците и служителите.

4.2. Имуществена отговорност

За вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им. (чл. 200 КТ).

Как се търси имуществена отговорност?

Пострадалият работник или служител ли неговите наследници след признаване на злополуката за трудова, подават писмено заявление до работодателя, с което искат изплащане на обезщетение по чл. 200 от КТ. Не съществува законова пречка работодателят да се съгласи и доброволно да изплати исканата сума.

При отказ на работодателя да заплати исканата сума е налице трудов спор, който се решава само по съдебен ред. Пострадалото лице или неговите наследници завеждат иск въз основа на разпореждането на ТП на НОИ за приемане на злополуката за трудова.

4.3. Наказателна отговорност

  • Който наруши правила, установени за охрана на безопасността на труда, и с това изложи на опасност живота или здравето на трудещите се, се наказва с лишаване от свобода до три години или с пробация, както и с обществено порицание. (Чл. 136, ал. 1 от Наказателния кодекс).
  • Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години (чл. 123, ал. 1 от Наказателния кодекс)
  • Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години (чл. 123, ал. 2 от Наказателния кодекс).

5. Функции, задачи и отговорности на службите по трудова медицина

5.1. Функции и задачи на службите по трудова медицина.

Службата по трудова медицина (СТМ) изпълнява предимно превантивни функции, реализирани чрез оказвана консултантско - съветническа помощ на работодателя и комитетите и групите по условия на труд.

Службата по трудова медицина НЕ ИЗПЪЛНЯВА разпоредителни и контролни функции.

Дейността на службите по трудова медицина подлежи на регистрация при условията и по реда на Наредба № 3от 25 януари 2008 г. за условията и реда за осъществяване дейността на службите по трудова медицина.

5.2. Основни дейности на службите по трудова медицина

  • Оказване помощ на работодателите за създаване на организация за безопасност и здраве при работа.

СТМ подпомагат работодателите при разработването на правила, норми и инструкции в предприятията за осигуряване на здраве и безопасност при работа;

Консултират и подпомагат комитетите и групите по условия на труд при осъществяване на дейността.

  • Оценка на професионалните рискове и анализ на здравното състояние на работещите.

Службите по трудова медицина участват в извършването на оценката на риска.

СТМ изготвят анализи на здравното състояние и ги предоставят обобщените анализи до 30 юли на съответната година за предходната година на работодателя на обслужваното предприятие.

  • Предлагане на мерки за отстраняване и намаляване на установения риск.

Разработват и предлагат мерки за предотвратяване, отстраняване или намаляване на установения риск.

Предлагат степенуване по приоритети на мерките.

  • Наблюдение на здравното състояние на работещите.

СТМ водят здравни досиета на електронен и хартиен носител по образец.

СТМ предлага списък на професиите и длъжностите, при които работещите подлежат на задължителни периодични медицински прегледи и изследвания, вида на прегледите и тяхната честота.

СТМ изготвят заключения за пригодността на работещия да изпълнява даден вид работа въз основа на картата за предварителен медицински преглед и резултатите от периодичния преглед.

Заключението включва една от трите възможности:

  • може да изпълнява длъжността;
  • може да изпълнява длъжността при следните условия;
  • не може да изпълнява длъжността в съответното предприятие.
  • Обучение на работещи и длъжностни лица по правилата за опазване на здравето и безопасността при работа.

СТМ разработват и участват в изпълнението на програми за обучение на ръководния персонал, на работещите и на техните представители по ЗБУТ.

СТМ организират и провеждат обучението на работещите по правилата за първа помощ, самопомощ и взаимопомощ.

5.2. Отговорност на СТМ

Контрол върху дейността на службите по трудова медицина извършват регионалните здравни инспекции. Контролът се извършва текущо и в случаи на подадени жалби и сигнали.

Лицата, регистрирали служба по трудова медицина, и ръководителите на службите по трудова медицина, които не изпълняват задълженията си, се наказват с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 5000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 250 до 1000 лв.

За повторно нарушение наказанието по ал. 1 е имуществена санкция или глоба в размер от 3000 до 10 000 лв., а за виновното длъжностно лице - глоба в размер от 500 до 2000 лв.

6. Права, задължения и отговорности на работещите

6.1. Права на работещите

  • Право на информация за рисковете за здравето и безопасността.
  • Право на инструктаж и обучение.
  • Право на участие - в обсъждането на мерките за осигуряване на ЗБУТ, планирането на обученията, при разследване на трудови злополуки.
  • Право на инициатива - в случаи на сериозна и непосредствена опасност за здравето или живота им и когато не могат да се свържат с прекия си ръководител, работещите имат право да предприемат действия в съответствие със своите познания и с наличните технически средства, за да предотвратят последствията от тази опасност.
  • Право на обслужване от служба по трудова медицина.
  • Право на задължително осигуряване за трудова злополука и професионално заболяване.
  • Право на отказ да изпълни възложената му работа при възникване на опасност (чл. 283 КТ).

Работникът или служителят има право да откаже изпълнението или да преустанови работата, когато възникне сериозна и непосредствена опасност за живота или здравето му, като незабавно уведоми прекия ръководител. В тези случаи продължаването на работата се допуска, само след отстраняване на опасността, по нареждане на работодателя или на непосредствения ръководител.

  • Право на санитарно-битово и медицинско обслужване.

6.2. Задължения на работещите

Всеки работещ е длъжен да се грижи за здравето и безопасността си, както и за здравето и безопасността и на другите лица, пряко засегнати от неговата дейност, в съответствие с квалификацията му и дадените от работодателя инструкции.

Съгласно Кодекса на труда при изпълнение на работата, за която се е уговорил, работникът или служителят е длъжен:

  • да се явява на работа в състояние, което му позволява да изпълнява възложените задачи и да не употребява през работното време алкохол или друго упойващо вещество;
  • да спазва техническите и технологическите правила;
  • да спазва правилата за здравословни и безопасни условия на труд;
  • да спазва вътрешните правила, приети в предприятието, и да не пречи на другите работници и служители да изпълняват трудовите си задължения.

Съгласно Закона за здравословни и безопасни условия на труд (чл. 34) работещите са длъжни:

  • да използват правилно машините, апаратите, инструментите, опасните вещества и материали, транспортните средства и другото работно оборудване;
  • да използват правилно дадените им лични предпазни средства и специално работно облекло;
  • да не отстраняват, прекъсват, изключват или променят самоволно средствата за колективна защита и предпазните устройства, с които са оборудвани машините, апаратите, инструментите, предприятието или сградата;
  • да информират незабавно работодателя или съответните длъжностни лица за всяка възникнала обстановка при работа, която може да представлява непосредствена опасност за тяхното здраве;
  • да съдействат на работодателя, на съответните длъжностни лица и/или на представителите на работещите по безопасност и здраве при работа при изпълнението на мероприятията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.

6.3. Отговорност на работещите

Дисциплинарни наказания (налагат се от работодателя)

Неспазването на правилата за здравословни и безопасни условия на труда е нарушение на трудовата дисциплина, за което могат да бъдат наложени следните дисциплинарни наказания:

  • забележка;
  • предупреждение за уволнение;
  • уволнение.

Административни наказания (налагат се от контролни органи)

Който наруши правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труда, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба в размер от 100 до 500 лв.

Имуществена отговорност

За изплатеното на пострадалия при трудова злополука или на неговите наследници обезщетение работодателят има право на иск срещу виновните работници или служители.

Работникът или служителят отговаря имуществено за вредата, която е причинил на работодателя по небрежност при или по повод изпълнението на трудовите си задължения (виж права на работодателя).

Към тема 2: Фирмена политикаКъм съдържаниетоКъм Тема 4: Вредни фактори

 

2 thoughts on “Тема № 3. Права, задължения и отговорности на участниците в трудовия процес”

  1. Здравейте г-жа Илиева.
    Въпросът ми е такъв:
    В чл.126 от КТ са упоменати задълженията при изпълнение на възложената работа на работниците и служителите, като т.6 буквално гласи – (изм. – ДВ, бр. 25 от 2001 г.) да спазва правилата за здравословни и безопасни условия на труд .

    В чл.187 КТ са упоменати видовете нарушения на трудовата дисциплина, като т.5 гласи – (изм. – ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) неспазване на правилата за здравословни и безопасни условия на труда.

    Следователно неспазването на правилата за здравословни и безопасни условия на труд са нарушение на трудовата дисциплина, а в чл.186 от КТ е казано: – Виновното неизпълнение на трудовите задължения е нарушение на трудовата дисциплина. Нарушителят се наказва с предвидените в този кодекс дисциплинарни наказания независимо от имуществената, административнонаказателната или наказателната отговорност, ако такава отговорност се предвижда.

    Чл.203, ал.1 от КТ – (Изм. – ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работникът или служителят отговаря имуществено съобразно правилата на тази глава за вредата, която е причинил на работодателя по небрежност при или по повод изпълнението на трудовите си задължения.

    Чл.206, ал.1 от КТ – (Изм. – ДВ, бр. 100 от 1992 г.) За вреда, причинена на работодателя по небрежност при или по повод изпълнението на трудовите задължения, работникът или служителят отговаря в размер на вредата, но не повече от уговореното месечно трудово възнаграждение.

    Като вземем в предвид всичко цитирано досега и направим един анализ, може да кажем че, при неспазване на правилата за здравословни и безопасни условия на труд, при което е възникнала вреда, причинена на работодателя по небрежност при или по повод изпълнението на трудовите задължения работникът или служителят отговаря в размер на вредата, но не повече от уговореното месечно трудово възнаграждение, което ме навежда на мисълта че, работодателя има право да изиска и наложи парично обезщетение на работника или служителя за причинената му вреда.

    В тема №3 – Права, задължения и отговорности на участниците в трудовия процес, свързани с осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд – при въпросите за проверка има въпрос №3 който според мен касае точно тези отношения:

    Има ли право Работодателят да налага парични глоби на работещите при неспазване на правилата за здраве и безопасност при работа където отговорът е – не няма право.

    И сега при мен възниква въпроса кое е вярното, къде бъркам и къде да намеря законово основание на въпроса има, или няма право Работодателя да налага парични глоби?

    • Здравейте, господин Ханджийски,

      Обърнете внимание на текста: “Нарушителят се наказва с предвидените в този кодекс дисциплинарни наказания независимо от имуществената, административнонаказателната или наказателната отговорност, ако такава отговорност се предвижда.”

      Когато се касае за нарушение на трудовата дисциплина (правилата за безопасност и здраве при работа), наказанието е дисциплинарно – забележка, предупреждение, дисциплинарно уволнение.
      Чл. 203, ал. 1 от КТ се отнася за случаите, които има причинена вреда – претърпяна е загуба, която може да се изразява в загуба/повреда на имущество или е възникнало някакво задължение за плащане на неустойка, глоба, обезщетение на трети лица и др. Например в резултат на неспазване на правилата за безопасност се е повредила машина и е необходим ремонт на определена стойност. Един път нарушителят подлежи на дисциплинарно наказание и втори път може да му бъде наложена имуществена отговорност за стойността на ремонта. Не може към имуществената отговорност да се добави и стойността за непроизведен продукт в резултат на повредата, тъй като за имуществената отговорност значение има само претърпяната от работодателя загуба, а не и пропусната полза (чл. 205 КТ).
      Бихме могли да коментираме ситуация с наложена глоба на работодателя от инспекция по труда. Ако може да докаже, че глобата е в резултат на небрежност на конкретен работник, то тогава и може да му търси имуществена отговорност. Например в заповед е определено конкретно лице, което да извършва периодичен инструктаж и лицето е запознато със заповедта. Не е имало пречки да изпълни задължението си. При проверка е установява, че не е провеждан периодичен инструктаж и е наложена глоба на работодателя. Той би могъл да направи разследване на случая и да установи, че глобата е наложена поради небрежност на определеното лице (не е изпълнило задълженията си, въпреки че не е било възпрепятствано) и да използва правото си да търси имуществена отговорност. По подобен начин стои въпроса и при изплащане на обезщетение на пострадал при трудова злополука. Работодателят изплаща обезщетението, но при разследването е установено, че виновен за злополуката е друг работещ. Съответно работодателят има право на регресен иск към виновния по правилата на раздела за имуществената отговорност.
      Ако работодателят установи при своя вътрешна проверка, че дадено лице не спазва правилата за безопасност и здраве при работа, но няма настъпила вреда, тогава може да наложи само дисциплинарно наказание и няма право да търси имуществена отговорност (да налага глоба грубо казано), заради това че би могло да се случи нещо или например с основанието, че ако се спазват правилата, производителността би била по-голяма.
      Финансовите наказания биха могли да се регламентират със структурата на работната заплата. В този случай не се говори за глоби, а за бонуси. Би могло в трудовия договор и “правилата за структурата и организацията на работната заплата” да се формулира правото на работодателя да заплаща бонус за постигнати резултати, както и правото да намали или да не даде бонуса при нарушение на трудовата дисциплина. По този начин се узаконява налагането на финансово санкциониране.

Вашият коментар